Италианският писател и философ Умберто Еко почина на 84 години в дома си в Милано. Това съобщиха от семейството на интелектуалец пред италиански медии.
Умберто Еко е автор на емблематични романи като "Името на розата" и "Махалото на Фуко". Известен е с академичните си трудове и есета в полетата на семиотиката, теологията, медийната и литературна теория, а наред с това пише и детски книги.
Миналата година излезе последният му роман - "Нулев брой".
Почина италианският писател и философ Умберто Еко
Еко е роден на 5 януари 1932 г. в град Алесандрия в Северна Италия. Баща му е счетоводител, мобилизиран в три войни. Младият Умберто бива възпитан в католически училища. Следва висше образование по средновековна философия и литература в Торинския университет.
Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза "ex caelis oblatus" - "дар от небесата".
През 1956 г. публикува първата си книга "Естетиката на Тома Аквински", която е разширен вариант на докторантурата му. По същото време Еко изоставя католицизма.
"Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се страхуваме от най-естественото нещо на този свят, смъртта, и ни кара да мразим единственият красив подарък на съдбата - живота", споделя писателят.
От 1956 до 1964 г. работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI. По същото време чете лекции в Торинския унивеситет. През 1959 г. става консултант в издателство, където започва да разработва идеите си в семиотиката.
В трактатът "Отворената творба" от 1962 г. излага своята фундаментална теория, че всяка творба се състои от безкраен набор от знаци и заради това е отворена за безброй възможни интерпретации.
"На книгите не трябва да се вярва, а трябва да бъдат изследвани. Когато говорим за една книга не бива да се питаме какво ни казва, а какво означава", пише Еко в уебсайта си.
През 1963 г. той се присъединява към "Gruppo 63" -италианско авангардно движение на художници, музиканти и писатели, които търсят нови форми на литературно и естетично изразяване. Членството му в колектива вдъхновява бъдещата му работа.
През 1975 г. става професор в Болонския университет и публикува "Теория на семиотиката".
В края на 70-те години вече е разпознаваем експерт и философ, но едва с първия му роман, "Името на розата" от 1980 г., става известен извън академичните среди.
Историческата мистична творба, в която са вплетени любимите научни сфери и теории на Еко, през 1986 г. е превърната във филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя.
Умберто Еко е доктор хонорис кауза на над 30 университета по света, почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международният форум на ЮНЕСКО.
Еко е женен от 1962 г. за германския изкуствовед Ренате Еко, с която имат син и дъщеря. В последните години на живота си разделя времето си между апартамент в Милано и вила край Римини.
Източник: БГНЕС
