Автор: margarita_rv, блогър в Log.bg
"Всеки носи в сърцето си болка. Всеки копнее за близост, топлота и красота. Всеки търси своя огън, в който да сгрее своите премръзнали чувства, за да стопли мечтите си. Събираме в шепи надежда, за да измием с нея душата си" – това са думи, запомнени от някъде, но много подходящи за начало на изповедта на една женица, която реши да сподели с непозната нещо лично. Изглеждаше силна жена, но имаше и голяма болка в нея.
"Силата на характера и успехът ми в живота се дължат на моя интерес към истината. Няма нищо, което човек да не може да постигне, ако има ясна цел в рамките на нещо разумно и сериозно. Моите мисли и разсъждения са нещо лично и никого не задължавам да ги приема или споделя. Но те ми дават равновесие и спокойствие. Започнах да гледам по-благосклонно на хората, на техните действия спрямо мен и по-леко понасям нестихващата завист. Живеех някак много успешно в два различни свята. Всички имаме случаи в живота си, когато търсим причините за несполуките в другите, а разковничето е в самите нас. А когато само с дума разрушим замъка на илюзиите, разбираме колко много сме сгрешили. Тази разрушителна сила ни помита, събужда ни от дълбокия сън и покой."
В лабиринта на собствените си мисли, тя се мъчеше да открие изход. Страхуваше се от толкова размишления да не попадне в огледалния свят, в който да не открие "собственото аз".
Така редеше думите, че вледеняваше слушащия с всяка измината минута. Тя страдаше, а се опитваше да се оправдае за страданието си със силни думи. Тя е била заобиколена от същите двулични приятели, с каквито ние с радост се разделяме, когато го проумеем. Ето как сподели, че се е разделила с тях:
"Не можех сама да си отговоря, защо търпях в своето обкръжение приятели, които ме огорчаваха, нараняваха и манипулираха. Защо бях сляпа и глуха, когато те явно ми показваха истинската си същност. Те бяха като парлива коприва, като бурени и плевели в градинката на нежната ми душа – задушаваха ме. И дойде този ден, когато осъзнах истината – никоя промяна не минава без конфликти. Разчистих си градинката от плевели и бурени и сега мога да раста нагоре, виждайки вече слънцето".
Тя говореше за нежната душа на "Малкия принц" на Екзюпери, сякаш четеше книга, невидима за очите на околните. Незабравима жена, дано е толкова щастлива, колкото мечтаеше.
