Противозачатъчното хапче, което е открито от световноизвестния учен от български произход професор Карл Джераси, ще се състезава за най-великото медицинско откритие през последните 166 години, организирано от престижното списание “Бритиш Медикъл Джърнъл”.
Гласуването започва от днес и ще бъде по интернет на: http://www.surveymk.com/Users/72870057/Surveys/474073043674/6A531FBE-43CA-4D02-B2F4-4FB00EC7E6E2.asp?U=474073043674&DO_NOT_COPY_THIS_LINK. Резултатите ще бъдат обявени на 18 януари.
Списанието е съставило списък от 15 големи открития в областта на медицината, като всяко от тях е направено след отпечатването на първия брой на изданието през 1840 г.
Откритията в списъка са избрани сред 100 предложения от читателите на “Бритиш Медикъл Джърнъл”. Някои от тези достижения са променили живота на милиони хора по света. Сред тях безспорно място има и противозачатъчното хапче, открито от професор Джераси.
"По онова време никой не вярваше, че жените ще използват хапчето така много", споделя той. Ученият, който през 50-те години разработва противозачатъчното хапче е убеден, че то е било от огромно предимство за феминистичното движение. Джераси е недоволен само от това, че все още няма разработено хапче за мъжете. "По такъв начин предпазването от забременяване се превръща в женски проблем", казва той.
Карл Джераси е роден във Виена на 29.10.1923 г. Майка му е австрийка еврейка, стоматолог, а баща му Самуел Джераси, български евреин, е известен лекар в София. Бракът им не потръгва и двамата се развеждат.
През 1939 г. Самуел се жени повторно за австрийката, за да осигури българско гражданство на нея и на 16-годишния си син, които Австрия гони, защото са евреи. Карл Джераси пристига в България, където учи в Американския колеж в Симеоново.
През 1941 г. заедно с майка си емигрира в САЩ от българската еврейска квота. В началото на 50-те години Джераси успява по изкуствен път да добие хормона гестаген.
Заедно с бостънския фармаколог Грегъри Пинкас и Джон Рок през октомври 1951 г. той разработва първото противозачатъчно хапче. Между успехите му е също разработката за синтетично производство на хормона кортизон.
От 1959 г. Джераси е ръководител на катедра в университета Станфорд. Автор е на около 1200 научни публикации. На тридесет и осем години, през 1961 г., той е избран за член на Националната академия на науките на САЩ във Вашингтон. Почетен член е на 16 университета и академии, между които е и БАН. През 1973 г. година президентът Никсън му връчва Националния медал за наука.
Дейността на Джераси е разностранна и отдавна надхвърля класическите граници на науката. Самият той споделя за себе си, че е "интелектуално полигамен". Защитил е докторска дисертация по химия, преподавал е в Калифорнийския университет Станфорд, а научните му изследвания винаги са свързани и с приложение в бизнеса.
В средата на 80-те години Джераси започва да се занимава и с литературна дейност. Пише стихотворения и къси разкази, фантастични романи. Стреми се да изрази в литературна форма онова, което го занимава в науката. В романите си "Дилемата на Катор" и "Бурбаки Гамбит" насочва вниманието към страстно желание на учения за признание. Многократно награждаваният учен, литератор, колекционер и меценат доказва многостранния си талант междувременно и като автор на няколко пиеси.
