Методът ин витро – надежда за 300 хиляди двойки у нас
Методът ин витро – надежда за 300 хиляди двойки у нас / netinfo

Методът ин витро е проблем, който засяга всеки шести българин. Процедурата не трябва да се повтаря до безкрайност, коментира в рубриката "Доктор - ох, боли!" д-р Георги Стаменов, автор на книгата „Надежда за дете”. Според него лимитът за това е до петия път. Процедурата продължава максимум до 4 седмици. Д-р Стаменов е един от най-големите специалисти в България по репродуктивно здраве, шеф на Центъра по репродуктивно здраве „Надежда” към клиника „Малинов”, ръководител на медицинския екип на фондация „Искам бебе”.

Къде може да бъде намерена книгата книгата "Надежда за дете"?

Книгата мисля, че вече е достъпна и в разпространителската мрежа в цялата страна.

Това е една хубава книга, написана интелигентно, интересно и съвременно – споменават се шоупрограми като Music Idol. Книгата се продава и с DVD. Какво има в него?

В него се проследява една процедура, вътре са извадени ежедневието, процедурите, обяснени по подобен като в книгата начин. Има истинските истории на няколко жени, преминали успешно през метода ин витро. Те споделят не само изживяванията си по процедурата, но и чисто емоционалните аспекти на това нещо. Мисля, че ще бъде интересно за всеки, който си вземе книгата.

Георги, ти имаш три деца, но всъщност на колко деца си баща чрез медицинската помощ, която оказваш – колко майки са минали при теб успешно процедурата?

Не съм ги броил, но на година бебетата, които се раждат са около 250. Между другото, това е най-хубавото в нашата работа – когато някой се появи с бебе, което е чакал години наред.

Влизам в ролята на жена, за да ти задам най-често задаваните от жените въпроси. Много често те питат: Ще пострадат ли яйчниците ми при ин витро процедурата. Какво отговаряш на тези жени?

Няма данни, че функцията на яйчниците може да спре от това нещо. Факт е, че когато се вадят яйцеклетките, се нанася травма на яйчника, но понякога това може да се окаже плодотворно върху него и той да започне да работи - по-добре да овулира.

Пречи ли срастването около яйчниците при пункцията?

Обичайно не, дори понякога помага, тъй като яйчниците са по-лесно достъпни, но понякога може да са фиксирани така, че да е затруднен достъпа до тях.

Ако процедурата е неуспешна, мога ли да я повторя?

Задължително е да съберете куража и да повярвате, че тя ще бъде успешна. Но това трябва предварително да се консултира с терапевт – защо не се е получило досега и нещо да бъде подобрено следващия път.

Има ли лимит, колко пъти може да се повтори процедурата ин витро?

Идва едно момиче преди няколко дни при мен и ми каза: Докторе, много ме наранихте с вашата книга. Аз й отговорих, че съм я писал, за да зарадвам хората, а тя ми каза, че е прочела, че след шест пъти успеваемостта спада, а пък аз имам вече седем пъти ин витро. И мен ме заболя от тези думи. Мисля, че процедурата не може да бъде повтаряна до безкрайност. Мисля, че тя трябва да бъде решена до петия път, а в най-тежките случаи да се отиде до шестия.

Колко време отнема процедурата?

Зависи от схемите на стимулация, които се ползват, но 2-3 седмици, до 4 максимум. Но не разбирайте, че 4 седмици ви затварят някъде, докато минат процедурите. Това се периодични прегледи, стимулации, взимане на кръв, а през останалото време сте в ежедневния си ритъм.

Има ли във всеки фоликул яйцеклетка?

Хубав въпрос. Не може да се каже, че това е така всеки път. По принцип имаме индиректни стигми, по които да разбираме дали има, или не. Като цяло не във всеки фоликул има яйцеклетка.

Има ли възможност за многоплодна бременност при процедурата, т.е. да се родят близнаци или тризнаци?

По принцип не, защото имаме ограничения. Като цяло това е темата, по която ние, учените, най-много спорим по време на конгреси. Тук се намесват две мнения. Едното казва: вкарвайте по-малко ембриони, за да няма усложнения с многоплодната бременност, тъй като тя е тежка и за жената, и за гледането после, а е изпитание и за гинеколога. Като се вкарва по един ембрион обаче, успеваемостта на процедурата спада. И другите, които, мога да кажа, че и аз принадлежа към тях, казват, че не могат да се вкарват ограничения на всички да слагат по един ембрион. Трябва да се индивидуализират нещата – има жени, на които трябва да им се вкарват повече, за да става процедурата, но и има такива, на които не трябва да вкарваш по много.

Това беше от здравна гледна точка, но да погледнем от социален аспект ин витро оплождането. Това е скъпа за България процедура, много хора не могат да си го позволят, даже банки отпускат кредити за това. Обществото е загрижено за тези хора, които нямат възможност. Аз скоро се включих в една благотворителна акция за набиране на средства във Варна. Там продавахме картини на най-известните варненски художници, събрахме 15 хиляди лева, което означава три бебета да се родят по този начин. Държавата помага ли в това отношение?

Тук е моментът да благодаря на фондация „Искам бебе”, която много помага в този аспект. Мисля, че има начин нещата да се променят. В България за благотворителност се дават пари за какво ли не, но това като че ли е една от най-добрите форми. Представи си, че от всички тези двойки се роди по едно дете – това са 200 хиляди желани бебета за България, които ще бъдат отгледани, изучени, които утре ще бъдат гръбнакът за България. Колкото да това – за държавата, аз вярвам, че тя ще се замисли върху проблема. Понеже проблемът касае и Европа, ако не седнем ние сами да се замислим върху него, то ще ни размахат пръст от горе - от Европейския съюз, защото ние като страна-член трябва да имаме политика по този въпрос.

Общество