Грижата за здравето не започва в болницата, тя започва много по-рано. И понякога започва с нещо толкова просто като измерване на кръвното налягане. В навечерието на Световния ден за придържане към терапия, в Националния пресклуб на БТА, водещи български специалисти отправиха именно това послание.
„Всеки втори българин живее с нелекувано или неконтролирано високо кръвно налягане“ - за това предупреди проф. Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология в Александровска болница и председател на Дружеството на кардиолозите в България. Думите му не са просто статистика, а сигнал.
Над 60% от причините за смърт у нас се дължат на сърдечно-съдови заболявания. Зад тези числа стоят хиляди съдби — често прекъснати не от липса на лечение, а от липса на навременна грижа. „Основните причини са артериална хипертония, инсулт и исхемична болест на сърцето, като водещо значение имат неконтролираните рискови фактори – превенция, късно диагностициране и неоптимално лечение“, подчерта проф. Карамфилов.
В България сърдечно-съдовата смъртност е два пъти по-висока от онкологичната и шест пъти по-висока в сравнение с Франция. А най-сериозният рисков фактор — високото кръвно налягане, може да бъде открит рано и контролиран ефективно.
Близо 2,4 милиона българи живеят с хипертония, много от тях без да подозират или без да я контролират.
Проблемът обаче не е само в диагнозата. „Множество от пациентите знаят, че имат високо кръвно налягане… но реално само половината се придържат към терапията“, обясни проф. Арман Постаджиян — началник на отделението по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“ и председател на Българската лига по хипертония.
Той посочи, че 85% от пациентите твърдят, че спазват лечението си, но действителността е различна. „Проблемът е в контрола на терапията. Без ясно фокусиране върху това трудно можем да очакваме промяна", добавя проф. Постаджиян.
В глобален мащаб цената на този проблем е още по-ясна — 10,9 милиона смъртни случая годишно са свързани с високото кръвно налягане.
Но здравето рядко се разпада по една причина. „Захарният диабет, затлъстяването, хипертонията и дислипидемията често се откриват едновременно след 50-годишна възраст“, обясни проф. Михаил Боянов, ендокринолог в Александровска болница и преподавател в Медицински университет – София.
И предупреждението му е категорично: „Ако не се лекуват едновременно, се появява пробив — инфаркт или инсулт.“
Лечението често означава прием на няколко медикамента и то за цял живот. „Към тях няма пристрастяване“, подчерта той, като добави, че терапията не трябва да се спира дори при нормализиране на показателите.
Истината е, че превенцията започва от най-достъпното място — кабинета на личния лекар.
„Пациентите най-често посещават личните си лекари и затова отговорността е наша да правим скрининг“, каза д-р Станимир Качешмаров, общопрактикуващ лекар. Той напомни нещо изключително важно: ако стойностите на кръвното налягане са над 140/90, трябва да се потърси лекарска помощ.
Но дори измерването има значение. „Не малка част от апаратите не са валидирани и няма гаранция, че показват коректни стойности“, предупреди той.
И още нещо — често пациентите спират лечението, защото се чувстват „болни всеки ден“. „Това не е така“, категоричен е лекарят. Рисковете са ясни. И много от тях напълно предотвратими. „Не можем да променим възрастта и пола, но можем да променим тютюнопушенето, хипертонията, затлъстяването“, подчерта д-р Генчо Арабаджиев, кардиолог.
Колкото по-рано започне лечението, толкова по-нисък е рискът от инфаркт или инсулт. А вторичната профилактика — грижата след първия инцидент, е също толкова важна.
В основата на всичко стои един голям, системен проблем. „Имаме коморбидна нация“, каза проф. Георги Момеков, декан на Фармацевтичния факултет към Медицински университет – София.
Хората често достигат до лечение късно и се налага прием на множество лекарства. Решение има — комбинирани таблетки, които улесняват пациента и повишават придържането към терапията.
Но най-тревожната картина идва от поведението на пациентите. „12% въобще не изпълняват предписаната рецепта, други 12% се отказват след като прочетат листовката“, каза проф. Иван Груев — заместник-директор на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис Трети“ и специалист по превантивна кардиология.
А след една година? Само половината пациенти продължават лечението си. „Рисковите фактори са лесни за избягване и са постижими цели, но трябва да е ангажирано цялото общество“, подчерта той.
Според него България има нужда от национална кампания и от ясен кардиологичен план, защото в момента системата е насочена повече към лечение, отколкото към предотвратяване на заболяванията.
Посланието от пресконференцията е едновременно тревожно и обнадеждаващо — защото проблемът е масов, но и защото решението е възможно. А именно - редовни профилактични прегледи, навременно измерване на кръвното налягане, и най-важното — придържане към назначената терапия.
Понякога именно тези малки, последователни действия са разликата между риск и контрол, между инцидент и превенция.
