Гергьовден е!
Гергьовден е! / снимка: DarikNews.bg, архив

На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 000 души. Той е имен ден на носещите имената Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

С най-големия пролетен празник започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Общество