Казанлъшкият скулптор Димитър Койчев извая 182-сантиметрова лъжица от вибростъкло, наподобяваща финна изработка от дърво. Огромната пластика на овчарска лъжица е символ и запазен знак на националната инициатива „Пазител на традициите”. До този момент пластики на този символ, дело на скулптора-дърворезбар Михаил Маранов, са получавали всички отличени български творци в различни категории, отличени в рамките на инициативата.
Важната задача да изработи на практика най-голямата овчарска лъжица, която ще краси сцената на големия концерт на ансамбъл „Филип Кутев”, ще обиколи и страната като част от пътуващ национален кулинарен фестивал, казанлъчанинът Димитър Койчев получава преди три седмици. Изработва проекта, прави и калъп на специалната форма, сглобява, патинира и накрая монтира цялата пластика.
Огромната лъжица е поставена на специален постамент, който позволява и лесното й транспортиране, както и яркото й сценично присъствие.
Интересното в случая е, че дървената лъжица от вибростъкло е втората пластика, изработена по тази специална технология от Димитър Койчев. Преди четири години така бе направена и пластиката му „Слънцето”, с която той участва в международно изложение на творци от цял свят в Хонолулу, а впоследствие пластиката му отлетя за Япония, където е седалището на „Глобал култур център”, и се превърна в символ на тази организация.
Идеята на поръчителите на пластиката е догодина символът на инициативата „Пазител на традициите” - овчарската лъжица, да бъде монтирана в София като част от пластично-монументалната украса на града. Няколко са вариантите за места, където би могла да бъде поставена лъжицата: парк „Заимов”, Борисовата градина, Южния парк или пред Софийския университет.
За казанлъшкия скулптор Димитър Койчев, който дълго време работи като шеф на протокола на МВР в София, поръчката за изработката на голям вариант на символа на инициативата „Пазител на традициите”, идва като… закачка на съдбата. Оказва се, че още от детството си той пази скъпа семейна реликва - близо 150-годишна малка дървена лъжица, използвана в домакинството от неговата баба. Лъжицата е с размери 20 см на 7 см дебелина в най-дълбоката си част и е изработена от чимширово дърво. Чимшировата лъжица е с малки фини инкрустации по дръжката. Това е много скъп за мен спомен и реликва, признава Койчев, който освен тази чимширова лъжица, пази в дома си и 230-годишна керамична печка.
Националната инициатива „Пазител на традициите” е създадена от председателя на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите Пеньо Иванов през 2010 г. Оттогава досега редица наши прочути творци, допринасящи с работата си за съхранението и популяризирането на българските традиции, са ставали кавалери на наградата. Сред тях са Ангел Добрев, Надежда Кутева, Радостина Йовкова-Иванова, Мариета Недкова. Тазгодишните номинирани в различните раздели са певиците Валя Балканска и Елица Тодорова, диригентът Димитър Христов, Радослав Иванов и много други.
Всички кавалери на наградата получават малка пластика на овчарската лъжица, изработена от дърво, копие на наградите за фолклор, кулинария, изобразително изкуство и занаяти, които ще се връчат за трета поредна година на 14 ноември в зала 1 на НДК, с тържествен концерт на Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”. Акцент на сцената ще бъде именно голямата пластика на овчарската лъжица, изработена от Димитър Койчев.
В рамките на тазгодишната кампания на наградите вече тече гласуване за фотоконкурса „Пазител на традициите”. За 57-те албума на участници от България и чужбина може да се гласува на страницата на инициативата във Facebook. Гласуването е до 19 октомври.
През ноември, отново в рамките на „Пазител на традициите”, ще се проведе и кръгла маса на тема „Традициите - история и развитие”. Националната инициатива „Пазител на традициите” се провежда под патронажа на кмета на София Йорданка Фъндъкова, еврокомисар Кристалина Георгиева, Българска туристическа камара, Ротаракт клуб София, Институт за правни анализи и изследвания, Регионален център на ЮНЕСКО, Национален дворец на децата. и фондация „Извори на капански фолклор и занаяти”.
