Навършват се 100 години от официалното захранване с електричество на Казанлък и от пускането в експлоатация на първата изцяло проектирана, финансирана и изградена от българи ВЕЦ - Енина.
Годишнината бе отбелязана в Казанлък с двудневни прояви.
Организатор на честванията са наследниците на идеолога и създателя на първата изцяло българска ВЕЦ - баща и син - Стоян и Генчо Стайнови, както и наследници на рода Хаджигенчеви от Дряново, добавили нужните пари за градежа на водната електроцентрала в подножието на Балкана.
Официално за първи път електрическа крушка светва в Казанлък в навечерието на 1 януари 1914 година, 15 години преди това да се случи в областния град Стара Загора и 35 години, след като за първи път светва електрическа крушка в Двореца в София.
Юбилейните тържества в Казанлък събраха освен наследници на двете фамилии, и представители на дружеството, което стопанисва ВЕЦ-а „Победа" ООД, представители на институции с отношение към електрозахранването и електрификацията, университетски преподаватели, представители на община Казанлък, в лицето на кмета Галина Стоянова и кметът на Енина Веселин Андреев.
Ретроспективна изложба, с много снимки, разказващи за трудното начало, водосвет и посещение на ВЕЦ Енина, включва програмата за честванията, навръх Илинден.
За тържествата в Казанлък дойдоха и преките наследници на Генчо Стайнов и Стайновия род- неговият внук съименник, сега професор д-р Генчо Стайнов, който е заместник директор на Института по системно инженерство и роботика към БАН. Едно от научните предизвикателства, с които той се занимава е производство на ел. енергия от морските вълни. Проф. Стайнов е единственият български учен, който се занимава професионално с това.
В Казанлък бяха и синът и дъщерята на един от създателите на Техническия университет в София- казанлъчанинът проф. Нанчо Нанчев- Стефан и Радина Нанчеви, както много други родственици, сред които и почетният гражданин на Казанлък ,арх. Стефан Стайнов, син на композитора акад. Петко Стайнов.
Вековният юбилей на Енинската ВЕЦ бе почетен с поздравителни писма от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, от Националния политехнически музей в София, от приеминак на дружество „ победа" ООД- EVN, от Националния технически съюз на енергетиците в България. Специално поздравление лично поднесе и проф. Валентин Колев , ръководител на катедра „Електроенергетика" в ТУ - София.
Казанлъшките родове са изключително богати на личности, на иновативни и търсещи хора и благодарение на такива, ние сме показали, че макар и малък град, сме много пред останалите, каза в приветствието си към наследниците на създателите на първата българска ВЕЦ кметът на Казанлък Галина Стоянова. „Думите са малки пред голямото дело", допълни тя и призова да не се забравят онези, които са положили и полагат основите на индустриален Казанлък. От името на общината и благодарните съграждани, Стоянова връчи Почетен плакет и Почетна грамота на наследниците на Генчо Стайнов, създател на първата българска ВЕЦ.
Специална ретроспективна експозиция и луксозна брошура бележат вековния юбилей на централата.
Идеята за създаване на електроцентрала в района на казанлъшкото село Енина се ражда още през 1908 година от Генчо Стайнов. Преди това той е изпратен да учи в Швейцария сиренарство от своя баща, а по-късно и инженерство в Германия. Генчо обаче така и не се дипломира като инженер, макар години по-късно, при строителството на електроцентралата да открива две грешки в изчисленията на единствения лицензиран инженер на строежа -Бояджиев. Грешките са били свързани с разминаване на тунелите, които е трябвало да се прокопаят от фирмата на двама италианци- Ровети и Паскале.
Електричеството, което нарежда Казанлък сред първите електрифицирани градове в страната, е реализирано от заработилата в 0.00 часа на 31-ви декември 1913 срещу 1-ви януари 1914 година първа ВЕЦ в България, намираща се в казанлъшкото село Енина.
С този акт електрификацията в Казанлък изпреварва с 15 години електрифицирането на областния град Стара Загора.
Захранването с електричество на Казанлък и района е дело на фамилията братя Стайнови и по специално на Генчо Стайнов.
През 1911 година той, със съдружниците си от фамилията Хаджигенчеви от Дряново /чийто родственик е и професорът кардиохирург Генчо Начев/, регистрира електрическо акционерно дружество „ Победа", като продължител на започналите 3 години по-рано проучвания на Генчо Стайнов за създаване на водна електроцентрала за обществено електроснабдяване.
Жителите на село Енина не приемат еднозначно плановете на Генчо Стайнов и акционерното дружество, като на няколко пъти се вдигат на протести и бунтове. Притесненията им са, че бъдещата ВЕЦ ще наелектризира водата в района, вследствие на което животните им ще се разболеят. Въпреки протестите, работите по градежа започват, набират се и нужните средства. Голяма част от будните казанлъчани си купуват по 1 акция от акционерното дружество "Победа". Тази акция обаче им осигурява безплатно електричество впоследствие в домовете им.
За построяването на електроцентралата се събират общо 460 хиляди златни лева, като 200 хиляди от тях са на фамилията Стайнови, а 260 хиляди на дряновци. Богатите розотърговски казанлъшки фамилии по онова време отказват да подкрепят финансово идеята на Стайнови.
Доставката на електрическите машини и материали е възложена на фирмата Siemens, а турбините - на швейцарската фирма Theodor Bell & Co.
Тунелните изкопни работи от общо 875 метра, които ръководят двамата италианци са трудни, прокопаването на скалите се прави от т.н. бараби, които на ден успяват да изкопават по около 50 сантиметра скала.
За градежа на електроцентралата акционерното дружество изкупува и част от тепавиците в района. Дружеството внася и необходимите електродвигатели за осъществяване на всички задвижвания във фабриките и занаятчийските работилници от Казанлък, проявили интерес към електрифицирането.
Заради избухването на Балканската и Междусъюзническата война, на два пъти строежът на електроцентралата спира. До края на 1913 година се инсталира публично осветление на улиците в Казанлък, с електроенергия за осветление се захранват частните къщи на гражданите, поставят се безплатно електрически шнурове (тогава скрити инсталации не се правят), ключове и лампи на желаещите граждани, магазини и учреждения. В края на 1913 година са направени първите успешни проби.
Казанлък е захранен с електрическа енергия на 31-ви декември точно в полунощ. С този акт започва и бурното индустриално развитие на града.
След 9-ти септември 1944 година, в края на 1947 година ВЕЦ Енина е национализирана и до 1993 г. е държавна собственост. В началото на 1994 г. централата е реституирана на предишните собственици.
През 70-те години е имало идея ВЕЦ Енина да бъде бракувана, но благодарение на енергичната намеса на тогавашния завеждащ централата енинец Станьо Каделков, тя е запазена, като е обявена за архитектурен паметник от местно значение.
Днес управител на ВЕЦ Енина е 78 годишният инж.Стефан Нанчев, син на професор Нанчо Нанчев. До 1995 година инж. Стефан Нанчев е преподавател в ТУ-София, впоследствие работи и в НЕК. 4600 киловатчаса електроенергия се произвежда от електроцентралата в Енина ежедневно, като мощността й сега е 1 мегават или 1000 пъти по-ниска от АЕЦ Козлодуй.
Вдъхновителят и двигателят за създаването на първата изцяло с български капитали електроцентрала Генчо Стайнов умира през 1966 година в София. Днес неговите наследници са пръснати из цял свят.
