Сондата "Паркър" на НАСА за първи път "надникна" в коронална маса по време на нейно изригване от Слънцето, съобщи сайтът Спейс.
Заснетото е много ценно за специалистите. Инструментът на сондата WISPR улови ясни турбулентни вихри в изхвърлянето на коронална маса.
Според физиците това е неустойчивост на Келвин-Хелмхолц. Явлението се появява в облаците, когато скоростта на вятъра в единия край е различна от тази в другия. Специалистите предполагат, че в случая то възниква, защото плазмата в изхвърлянето на короналната маса се движи обратно на фоновия слънчев вятър. Досега учените не са разполагали с подходящото оборудване на подходящото място, за да го наблюдават при Слънцето.
Разбирането на тази турбуленция е много важно за изучаване на еволюцията и кинематиката на слънчевите изригвания, каза Евангелос Паурис от университета "Джордж Мейсън".
Сондата "Паркър" беше изстреляна към Слънцето на 12 август 2018 г. Оттогава елиптичната орбита я насочва в слънчевата корона по-близо от всякога - тя е първият космически апарат, навлязъл във външната атмосфера на Слънцето, само на 11,5 слънчеви радиуса от повърхността на звездата.
Сондата още не е достигнала последната си орбита. През ноември тази година ще прелети за седми път покрай Венера, като отново ще свие своята орбита около Слънцето, за да може през 2025 г. и по-късно да премине само на 9,5 слънчеви радиуса от звездата.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на ден
Заснетото е много ценно за специалистите. Инструментът на сондата WISPR улови ясни турбулентни вихри в изхвърлянето на коронална маса.
Според физиците това е неустойчивост на Келвин-Хелмхолц. Явлението се появява в облаците, когато скоростта на вятъра в единия край е различна от тази в другия. Специалистите предполагат, че в случая то възниква, защото плазмата в изхвърлянето на короналната маса се движи обратно на фоновия слънчев вятър. Досега учените не са разполагали с подходящото оборудване на подходящото място, за да го наблюдават при Слънцето.
Разбирането на тази турбуленция е много важно за изучаване на еволюцията и кинематиката на слънчевите изригвания, каза Евангелос Паурис от университета "Джордж Мейсън".
Сондата "Паркър" беше изстреляна към Слънцето на 12 август 2018 г. Оттогава елиптичната орбита я насочва в слънчевата корона по-близо от всякога - тя е първият космически апарат, навлязъл във външната атмосфера на Слънцето, само на 11,5 слънчеви радиуса от повърхността на звездата.
Сондата още не е достигнала последната си орбита. През ноември тази година ще прелети за седми път покрай Венера, като отново ще свие своята орбита около Слънцето, за да може през 2025 г. и по-късно да премине само на 9,5 слънчеви радиуса от звездата.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на ден
