Повечето хора знаят още от училище, че има пет основни вкуса - сладък, солен, кисел, горчив и умами. Но е време да се пренапишат учебниците, тъй като учени от Университета на Южна Калифорния са открили нов вкус, съобщава „Дейли мейл“.
Те твърдят, че езикът реагира на амониевия хлорид по такъв начин, че той трябва да се счита за шести основен вкус.
Амониевият хлорид - или нишадър - не се използва широко по света, но намира приложение в медицината при лечение на ангина, бронхит, болно гърло, синузит и астма. В кулинарията се добавя най-вече в бонбоните със сладък корен. Ако живеете в скандинавска страна, този вкус ви е познат и може би ви харесва, казва професор Емили Лиман, научен ръководител на изследването.
От десетилетия учените знаят, че езикът реагира силно на амониев хлорид. Досега обаче механизмът, който стои зад тази реакция, оставаше неясен.
Известно е, че белтък, наречен OTOP1, е отговорен за откриването на кисели вкусове и екипът се поинтересувал дали амониевият хлорид също може да задейства OTOP1. За да проверят това, те въвели съответния OTOP1 ген в лабораторно отгледани човешки клетки, така че клетките да произвеждат протеина OTOP1. След това те изложили тези клетки на въздействието на киселина или амониев хлорид и измерили реакциите им.
„Видяхме, че амониевият хлорид е наистина силен активатор на канала OTOP1“, казва професор Лиман и добави: „Той активира клетъчна реакция също толкова добре или дори по-добре от киселините“.
Допълнителни тестове върху мишки потвърдиха, че тези с ген OTOP1 избягват амониевия хлорид, докато тези без него не се притесняват от вкуса. „Това беше наистина решаващото“, заключи професор Лиман и поясни: „Това показва, че каналът OTOP1 е от съществено значение за поведенческата реакция към амоняка в съединения".
Като се има предвид, че амониевият хлорид не се среща естествено в много храни, изследователите си задават въпроса какво е предимството да го усещаш на вкус. Професор Лиман предполага, че способността да усещаме вкуса на амониевия хлорид може да е еволюирала, за да ни помогне да избегнем консумацията на вредни вещества, които имат висока концентрация на амоняк.
"Амонякът се съдържа в отпадъчните продукти - спомнете си за торовете - и е донякъде токсичен", каза тя, като допълни: „Така че е логично да сме развили вкусови механизми, за да го откриваме“.
Изследователите предупреждават, че това е много ранно изследване, но се надяват, че техните открития ще насърчат по-нататъшни проучвания.
Те твърдят, че езикът реагира на амониевия хлорид по такъв начин, че той трябва да се счита за шести основен вкус.
Амониевият хлорид - или нишадър - не се използва широко по света, но намира приложение в медицината при лечение на ангина, бронхит, болно гърло, синузит и астма. В кулинарията се добавя най-вече в бонбоните със сладък корен. Ако живеете в скандинавска страна, този вкус ви е познат и може би ви харесва, казва професор Емили Лиман, научен ръководител на изследването.
От десетилетия учените знаят, че езикът реагира силно на амониев хлорид. Досега обаче механизмът, който стои зад тази реакция, оставаше неясен.
Известно е, че белтък, наречен OTOP1, е отговорен за откриването на кисели вкусове и екипът се поинтересувал дали амониевият хлорид също може да задейства OTOP1. За да проверят това, те въвели съответния OTOP1 ген в лабораторно отгледани човешки клетки, така че клетките да произвеждат протеина OTOP1. След това те изложили тези клетки на въздействието на киселина или амониев хлорид и измерили реакциите им.
„Видяхме, че амониевият хлорид е наистина силен активатор на канала OTOP1“, казва професор Лиман и добави: „Той активира клетъчна реакция също толкова добре или дори по-добре от киселините“.
Допълнителни тестове върху мишки потвърдиха, че тези с ген OTOP1 избягват амониевия хлорид, докато тези без него не се притесняват от вкуса. „Това беше наистина решаващото“, заключи професор Лиман и поясни: „Това показва, че каналът OTOP1 е от съществено значение за поведенческата реакция към амоняка в съединения".
Като се има предвид, че амониевият хлорид не се среща естествено в много храни, изследователите си задават въпроса какво е предимството да го усещаш на вкус. Професор Лиман предполага, че способността да усещаме вкуса на амониевия хлорид може да е еволюирала, за да ни помогне да избегнем консумацията на вредни вещества, които имат висока концентрация на амоняк.
"Амонякът се съдържа в отпадъчните продукти - спомнете си за торовете - и е донякъде токсичен", каза тя, като допълни: „Така че е логично да сме развили вкусови механизми, за да го откриваме“.
Изследователите предупреждават, че това е много ранно изследване, но се надяват, че техните открития ще насърчат по-нататъшни проучвания.
