"Мадам Бовари" е дебютният роман на френския писател Гюстав Флобер. Флобер започва да пише книгата си през 1851 г. на тридесетгодишна възраст. Чува от приятеля си Луи Буйе историята на бедно момиче, което се самоубива заради отчаянието, в което изпада, причинено от неуспешните любовни връзки с други мъже в тайна от съпруга ѝ, както и заради огромните дългове, натрупани поради постоянната нужда от нови дрехи и бижута.
Това момиче е Делфин Кутюрие, съпруга на обикновения селски лекар Еужен Деламар. Именно с него Флобер ще копира точно образа на съпруга на главната героиня Шарл Бовари - също лекар от френската провинция и вдовец, който се жени повторно за младо момиче. Делфин става мадам Деламар, когато е само на 17 години. Тя се самоубива на 27-годишна възраст. В продължение на десет години тя изпитва носталгия по дома си и самота заради работата на съпруга си, опитвайки се да пребори скуката по различни начини: ходене по балове, срещи с други мъже, постоянни поръчки на модни дрехи. Но страничните дела не ѝ носят щастие, а освен това тя натрупва огромни дългове, които не може да изплати. Всичко това я довежда до мисълта да сложи край на живота си.
Може би Флобер е бил толкова ангажиран с историята и защото семейство Деламар му е било лично познато. След като проучва подробностите, той решава да напише роман за нещастна млада жена, която така и не успява да намери щастието в живота си. Флобер не си поставя за цел да създаде поучителен роман. Искал е да разкаже история, на която е бил свидетел, и да остави читателите сами да решат колко ужасни неща е извършила Ема Бовари и дали изобщо могат да бъдат наречени ужасни.
Това момиче е Делфин Кутюрие, съпруга на обикновения селски лекар Еужен Деламар. Именно с него Флобер ще копира точно образа на съпруга на главната героиня Шарл Бовари - също лекар от френската провинция и вдовец, който се жени повторно за младо момиче. Делфин става мадам Деламар, когато е само на 17 години. Тя се самоубива на 27-годишна възраст. В продължение на десет години тя изпитва носталгия по дома си и самота заради работата на съпруга си, опитвайки се да пребори скуката по различни начини: ходене по балове, срещи с други мъже, постоянни поръчки на модни дрехи. Но страничните дела не ѝ носят щастие, а освен това тя натрупва огромни дългове, които не може да изплати. Всичко това я довежда до мисълта да сложи край на живота си.
Може би Флобер е бил толкова ангажиран с историята и защото семейство Деламар му е било лично познато. След като проучва подробностите, той решава да напише роман за нещастна млада жена, която така и не успява да намери щастието в живота си. Флобер не си поставя за цел да създаде поучителен роман. Искал е да разкаже история, на която е бил свидетел, и да остави читателите сами да решат колко ужасни неща е извършила Ема Бовари и дали изобщо могат да бъдат наречени ужасни.
