Довечера музикантите от електро–хип–хоп формацията STEREO MC`S ще свирят в зала Фестивална в София. Култовата банда е в България за трети път, за да представи ексклузивно новия си албум Double Bubble. Обещават да чуем на живо и хитове от 1992 насам като Connected, Deep Down & Dirty и Step It Up, както и най-новия им сингъл Black Gold. Броени часове преди шоуто в София фронтменът Роб Бърч и диджеят и продуцент Ник Халам дадоха ексклузивно интервю за ДАРИК и zar.bg, с тях разговаря Цветана Минкова.
Q: Започвам с въпрос, който искам да ви задам от дълго време – как успявате да създавате музика, която е толкова сложна и толкова лесно смилаема в същото време?
Роб: Мисля, че просто правим това, което почувстваме, че трябва. Обичаме да правим музиката си, да влагаме себе си в нея, не се опитваме тя да е прекалено сложна. Просто се стремим да направим добра музика, да напишем добри текстове, които ни изразяват. Това е, което се опитваме да правим.
Ник: Всичко е като един процес. Някак си успяваме да накараме звука да се променя с времето. Винаги се опитваме да добавим нещо ново в него и накрая да оформим запис така, че да е добър. Имаме много песни, които просто зарязваме. Разбирате какво имам предвид. Отнема време и много усилия, за да може да стигнем до крайната точка, към която се стремим. Отнема време и усилия да минем през всички наши идеи, за да достигнем до крайния резултат.
Q: Наричат ви една от иконите на 90-те години – откъде черпите вдъхновение, за да създавате музика с толкова много витална енергия в нея?
Роб: Мисля, че самият живот. Въпрос на това как се чувстваш спрямо живота, как се чувстваш спрямо себе си. Както и вълнението от това да се заредиш с енергия и просто да почувстваш ритъма. Що се отнася до мен, това е като да се самовключиш, да имаш идея и просто да я следваш. Знаете ли, това е много вълнуващо. Понякога просто се събуждаш сутрин и е възможно да си сънувал някоя песен – след това си казваш: "Я да видим дали мога да направя нещо с този сън". Започваш да работиш и не можеш да повярваш до какво си стигнал в края на деня.Просто си мислиш: "Уау, това е страхотно. Музиката е страхотна."
Ник: За мен нещата опират по-скоро до това да се самозаредиш. Има и нещо друго, нещо като гняв, не през цялото време, но все пак вид гняв и енергия, която те кара да искаш да постигнеш нещо с музиката си. Мисля, че сме имали това от момента, в който започнахме. Когато искаш по един или друг начин да докажеш себе си. Дори когато Connected стана хит, не си казахме: ОК, имам много голям хит. Мисля, че нещата се простират далеч отвъд това. По-скоро са като вид лична цел. Мисля, че моментът, в който я загубиш, ще е моментът, в който просто спираш да правиш музика. Защото в това няма смисъл.
Q: Представяте новия си албум Double Bubble– какво е новото и различното в него?
Роб: Искахме да направим запис, чието темпо е по-бързо. Нещо, което ще бъде по-добре прието на дансинга. Нещо с енергия, която предполага по-бързи движения, която е с по-твърдо острие. Нещо по-модерно. Знаете, работили сме като ди джеи за доста време и наистина обичахме музиката, която слушахме. Искахме да направим запис, който да е в съответствие с всичко, който би стоял добре до всичко, което сме свирили в нашия ди джей сет. Това също оказа огромно влияние. Мисля, че животът сам по себе си, светът в който живеем, и нещата, които виждаме да се случват около нас, също оказват своето въздействие.
Ник: Изцяло подкрепям Роб в това, което каза.
Q: Вярно ли е, че в новия ви албум участва и 19-годишен рапър от Гана? Откъде дойде идеята за това?
Ник: О, не, той не е рапър от Гана, а от Брикстън. Роб се блъсна случайно в него и го поканихме да участва в новия ни албум. Той просто привнесе различен подход в начина, по който подхождаме към музиката,защото работим предимно зад компютър. Един вид ни даде различна перспектива за това как да опростим музиката си.
Q: Идвате в България за трети път – харесва ли ви страната ни и с какво я асоциирате?
Ник: Още първия път, когато свирихме тук, беше изключително вълнуващо. Хората бяха много шумни и ентусиазирани. Когато ти се случи нещо такова на място като това, просто искаш да продължиш да се връщаш и да свириш за такава публика. Така че това е винаги част от нещата. Винаги бихме искали от публиката в страната, в която свирим, да участва в нещата, които правим.
Роб: Когато отидеш на концерт и се обърнеш към публиката: "София!" - те просто експлоадират. Затова е толкова хубаво да се прави концерт на място като това.
Q: Смятате ли, че българската публика е по-различна с нещо? Различава ли се публиката в една държава от публиката в друга държава?
Роб: Никога не можеш да кажеш. Понякога отивате на места, които са такива, че не можеш да повярваш колко ентусиазирана може да е публиката там. След това отиваш на друго място, където смяташ, че ще те посрещне просто една тълпа, а те те разтопяват. Никога не можеш да знаеш. Хората са просто хора. Затова правиш най-доброто, на което си способен в крайна сметка.
Ник: Ходим на много и различни места и винаги даваме най-доброто от себе си, където и да отидем. Ако хората са развълнувани и участват по-активно, това кара и нас да се чувстваме развълнувани и по този начин си взаимодействаме повече с публиката.
