Свръхпреработените храни имат повече общо с цигарите, отколкото с плодовете и зеленчуците, и изискват далеч по-строга регулация, се казва в нов научен доклад.
Изследователи от три американски университета подчертават, че както свръхпреработените храни, така и цигарите са създадени така, че да насърчават пристрастяване и прекомерна консумация. И двата продукта са много вреди за здравето.
Свръхпреработените храни, които са масово достъпни по света, представляват индустриално произведени продукти, често съдържащи емулгатори, изкуствени оцветители и ароматизанти. В тази категория попадат безалкохолните напитки и пакетирани закуски като чипс и бисквити.
Авторите на анализа - учени от Харвардския университет, Университета на Мичиган и университета „Дюк“ - отбелязват сходства в производствените процеси на тези храни и цигарите, както и в усилията на производителите да оптимизират „дозите“ и скоростта, с която продуктите въздействат върху центровете за възнаграждение в организма.
Проучването, публикувано на 3 февруари в медицинското списание Milbank Quarterly, се основава на данни от науката за зависимостите, храненето и историята на общественото здраве.
Изследователите определят маркетингови твърдения като „нискомаслено“ или „без захар“ като форма на „избелване на здравния образ“, която може да забави регулациите. Те правят паралел с рекламирането на филтрите за цигари през 50-те години на миналия век като защитна иновация, която „на практика е предлагала малка или никаква реална полза“. Заключението им гласи, че много свръхпреработени храни споделят повече характеристики с цигарите, отколкото с минимално обработените плодове и зеленчуци, и затова следва да бъдат регулирани в съответствие със сериозните рискове за общественото здраве.
Една от авторките - проф. Ашли Гиърхард от Университета на Мичиган, клиничен психолог, специализиран в зависимостите - разказва, че пациентите ѝ правят същите сравнения. „Казват ми: „Чувствам се зависим от това, жадувам го - преди пушех цигари, а сега имам същия навик, но със сода и понички. Знам, че ме убива, искам да спра, но не мога“, обяснява тя.
Дебатът около свръхпреработените храни следва добре познат модел в областта на зависимостите, отбелязва Гиърхард. Първоначално вината се прехвърля върху индивида с призиви за „умерена“ употреба, докато в даден момент не стане ясно какви механизми използва индустрията, за да създава продукти, които силно пристрастяват хората.
Макар храната, за разлика от тютюна, да е жизнено необходима, авторите подчертават, че именно това прави действията още по-наложителни, тъй като е трудно да се избяга от съвременната хранителна среда. Според тях е възможно ясно разграничаване между вредните свръхпреработени храни и останалите продукти, по подобие на разграничението между алкохолните напитки и другите течности.
В статията се посочва, че тези храни отговарят на „утвърдени критерии“ за определяне на дадено вещество като пристрастяващо, с дизайнерски характеристики, които „могат да водят до компулсивна употреба“, като вредите за здравето са очевидни дори без да се отчита пристрастяващият ефект.
Изследователите предлагат уроците от регулацията на тютюна - включително съдебни дела, ограничения в рекламата и структурни мерки – да послужат като ориентир за ограничаване на вредите от свръхпреработените храни. Те призовават усилията в общественото здраве да се изместят от индивидуалната отговорност към отговорността на хранителната индустрия.
Проф. Мартин Уорън, главен научен директор на Института „Куадрам“, специализиран в изследвания на храните, предупреждава, че макар да съществуват паралели с тютюна, има риск от прекомерно разширяване на тези сравнения. По думите му остава въпросът дали свръхпреработените храни са по същество фармакологично пристрастяващи като никотина, или по-скоро експлоатират научени предпочитания, обусловено възнаграждение и удобство.
Той добавя, че е важно да се изясни дали неблагоприятните здравни ефекти се дължат на самото съдържание на тези продукти, или на факта, че те изместват „пълноценните храни, богати на фибри, микроелементи и защитни фитохимикали“. Това разграничение, подчертава Уорън, има значение за избора между регулации, подобни на контрола върху тютюна, или политики, насочени към подобряване на качеството на храненето, стандартите за преформулиране и диверсификацията на хранителната система.
Д-р Гитинджи Гитахи, главен изпълнителен директор на Amref Health Africa, заявява, че статията засилва тревогата за общественото здраве в Африка, където корпорациите са открили „удобна и печеливша комбинация от слаба държавна регулация на вредните продукти и променящи се модели на потребление“. По думите му това създава нов и предотвратим натиск върху вече претоварените здравни системи, като без активна публична намеса съществува риск от срив.
