За берлинския "Салон Кити" - публичния дом на елита в нацистка Германия - се разнасят какви ли не легенди. Ползвал ли е Хитлер услугите му? Колко са стрували плътските удоволствия? И дали проститутките са били шпиони? Deutsche Welle разказва:
"Салон Кити" в Берлин е елитният публичен дом на нацистка Германия. За него се носят какви ли не легенди. Някои от тях са художествена измислица - като тази във филма на италианския режисьор Тинто Брас от 1976 година. Десетилетия по-късно швейцарският продуцент Урс Брунер обаче решава да направи римейк на филма. Целта му: да предложи на публиката продукт, който се опира на историческите факти. За изходна база трябвало да му послужи полудокументалната книга на автора на детективски романи Петер Норден. Оказало се обаче, че и тя съдържа много непроверени факти. И така Брунер тръгнал по следите на истината - заедно с австрийската журналистка Юлия Шрамел.
В крайна сметка в резултат на четиригодишни проучвания се ражда не филм, а книга: "Салон Кити. Легенди, факти, измислици. Кити Шмид и нейният скандално известен шпионски публичен дом".
По 800 евро за "услуга"
Според Брунер, публичният дом не е бил място за сексуални оргии, както е представен във филма на Брас. Конфиденциалността е била важна, още повече, че в нацистка Германия проституцията официално е била забранена, припомня той. Но това съвсем не означава, че нацистите се били отрекли от плътските удоволствия.
За прикритие заведението се наричало "Пансион Шмид" – място за артисти и хора на изкуството. Жилището на "Гизенбрехтщрасе 11" с обща площ от около 500 квадратни метра се състояло от антре, елегантен хол и няколко не много големи стаи. Гостите посрещала лично Кити Шмид, която ги съпровождала до дневната. В нея ги очаквали няколко куртизанки, а прислужница им наливала шампанско. Ако гостът не можел да си хареса никоя от присъстващите дами, му предлагали фотоалбум, от който да си избере компаньонка, която след това извиквали по телефона.
Сексуалните услуги в този елитен публичен дом обаче не били евтини – по сегашни цени около 800 евро. И можели да си ги позволят само много състоятелни хора. А почетните гости, които знаели паролата "Ротенбург", получавали обслужване от най-висока класа.
Куртизанките и техните клиенти
По свидетелства на очевидци, които авторите на книгата успели да издирят в различни страни, Кити Шмид наемала на работа само високообразовани интелигентни дами на възраст от 20 до 30 години, говорещи чужди езици и с изискани маниери. Те били длъжни да се явяват пред гостите в елегантни вечерни или коктейлни рокли.
Сред клиентите на публичния дом били представители на каймака на обществото, както и дипломати от страни съюзници на Германия - като Италия и Испания. Към най-известните постоянни посетители спадали министърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп, неговият италиански колега и зет на Бенито Мусолини - граф Галеацо Чано. Установено е още, че в "Салон Кити" са ходили началникът на охраната на Хитлер - генералът от СС Йозеф "Зеп" Дитрих, шефът на Германския трудов фронт и завеждащ организационния отдел на Национал-социалистическата партия NSDAP Роберт Лей, шефът на Главното управление за сигурност в Райха – Райнхард Хайдрих, както и шефът на нацисткото разузнаване от Главното управление за сигурност Валтер Шеленберг.
Самият Хитлер, който е ненавиждал проституцията, никога не е ходил в "Салон Кити", даже е възможно изобщо да не е знаел за съществуването му. Което обаче не може да се твърди за неговия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, който е посещавал дома - макар и само веднъж.
Истински арийки и шпиони
В мемоарите си, публикувани през 1956 година, шефът на нацисткото разузнаване от Главното управление за сигурност Валтер Шеленберг пише, че "Салон Кити" е бил важен инструмент на вътрешното разузнаване, т.е. за шпиониране на "своите". А също така, че офицери от СС участвали в подбора и обучението на куртизанките, които били същевременно и шпиони. Те трябвало да бъдат истински арийки и убедени привърженички на националсоциализма.
Авторите на книгата обаче не са открили потвърждение на слуховете за двойни стени, за скрити в таблите на леглата микрофони, за едностранно прозрачни огледала или за жици, стигащи до мазето, където агенти слушали и записвали разговорите на високопоставените гости на публичния дом.
Бомбата от 1943 година
В действителност "Салон Кити" е бил "луксозно място за плътски удоволствия и утеха на властовия елит и неговите чуждестранни гости в Берлин. В периода 1939 - 1942 публичният дом изживява разцвет. През 1943 обаче е улучен от бомба - при английска бомбардировка. Тогава изгарят горните два етажа на сградата - третият и четвъртият.
След това публичният дом се мести в подземния етаж и губи предишния си блясък. Но оцелява и след войната. Кити Шмид ръководи салона до 1954 - годината, в която умира. Бившите ѝ "служителки" си спомнят за нея с обич и топлина.
"Салон Кити" в Берлин е елитният публичен дом на нацистка Германия. За него се носят какви ли не легенди. Някои от тях са художествена измислица - като тази във филма на италианския режисьор Тинто Брас от 1976 година. Десетилетия по-късно швейцарският продуцент Урс Брунер обаче решава да направи римейк на филма. Целта му: да предложи на публиката продукт, който се опира на историческите факти. За изходна база трябвало да му послужи полудокументалната книга на автора на детективски романи Петер Норден. Оказало се обаче, че и тя съдържа много непроверени факти. И така Брунер тръгнал по следите на истината - заедно с австрийската журналистка Юлия Шрамел.
В крайна сметка в резултат на четиригодишни проучвания се ражда не филм, а книга: "Салон Кити. Легенди, факти, измислици. Кити Шмид и нейният скандално известен шпионски публичен дом".
По 800 евро за "услуга"
Според Брунер, публичният дом не е бил място за сексуални оргии, както е представен във филма на Брас. Конфиденциалността е била важна, още повече, че в нацистка Германия проституцията официално е била забранена, припомня той. Но това съвсем не означава, че нацистите се били отрекли от плътските удоволствия.
За прикритие заведението се наричало "Пансион Шмид" – място за артисти и хора на изкуството. Жилището на "Гизенбрехтщрасе 11" с обща площ от около 500 квадратни метра се състояло от антре, елегантен хол и няколко не много големи стаи. Гостите посрещала лично Кити Шмид, която ги съпровождала до дневната. В нея ги очаквали няколко куртизанки, а прислужница им наливала шампанско. Ако гостът не можел да си хареса никоя от присъстващите дами, му предлагали фотоалбум, от който да си избере компаньонка, която след това извиквали по телефона.
Сексуалните услуги в този елитен публичен дом обаче не били евтини – по сегашни цени около 800 евро. И можели да си ги позволят само много състоятелни хора. А почетните гости, които знаели паролата "Ротенбург", получавали обслужване от най-висока класа.
Куртизанките и техните клиенти
По свидетелства на очевидци, които авторите на книгата успели да издирят в различни страни, Кити Шмид наемала на работа само високообразовани интелигентни дами на възраст от 20 до 30 години, говорещи чужди езици и с изискани маниери. Те били длъжни да се явяват пред гостите в елегантни вечерни или коктейлни рокли.
Сред клиентите на публичния дом били представители на каймака на обществото, както и дипломати от страни съюзници на Германия - като Италия и Испания. Към най-известните постоянни посетители спадали министърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп, неговият италиански колега и зет на Бенито Мусолини - граф Галеацо Чано. Установено е още, че в "Салон Кити" са ходили началникът на охраната на Хитлер - генералът от СС Йозеф "Зеп" Дитрих, шефът на Германския трудов фронт и завеждащ организационния отдел на Национал-социалистическата партия NSDAP Роберт Лей, шефът на Главното управление за сигурност в Райха – Райнхард Хайдрих, както и шефът на нацисткото разузнаване от Главното управление за сигурност Валтер Шеленберг.
Самият Хитлер, който е ненавиждал проституцията, никога не е ходил в "Салон Кити", даже е възможно изобщо да не е знаел за съществуването му. Което обаче не може да се твърди за неговия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, който е посещавал дома - макар и само веднъж.
Истински арийки и шпиони
В мемоарите си, публикувани през 1956 година, шефът на нацисткото разузнаване от Главното управление за сигурност Валтер Шеленберг пише, че "Салон Кити" е бил важен инструмент на вътрешното разузнаване, т.е. за шпиониране на "своите". А също така, че офицери от СС участвали в подбора и обучението на куртизанките, които били същевременно и шпиони. Те трябвало да бъдат истински арийки и убедени привърженички на националсоциализма.
Авторите на книгата обаче не са открили потвърждение на слуховете за двойни стени, за скрити в таблите на леглата микрофони, за едностранно прозрачни огледала или за жици, стигащи до мазето, където агенти слушали и записвали разговорите на високопоставените гости на публичния дом.
Бомбата от 1943 година
В действителност "Салон Кити" е бил "луксозно място за плътски удоволствия и утеха на властовия елит и неговите чуждестранни гости в Берлин. В периода 1939 - 1942 публичният дом изживява разцвет. През 1943 обаче е улучен от бомба - при английска бомбардировка. Тогава изгарят горните два етажа на сградата - третият и четвъртият.
След това публичният дом се мести в подземния етаж и губи предишния си блясък. Но оцелява и след войната. Кити Шмид ръководи салона до 1954 - годината, в която умира. Бившите ѝ "служителки" си спомнят за нея с обич и топлина.
