Смилодонът – прочутият „саблезъб тигър“, изчезнал преди около 10 000 години – вероятно е бил много по-мощен хищник, отколкото учените смятаха досега. Ново изследване показва, че дългите му кучешки зъби не са били толкова крехки и са можели да пробиват дори твърди кости.
Анализът е извършен върху останки от големи тревопасни животни, открити в археологическия обект Салто де Пиедра, на около 350 км южно от Буенос Айрес. Мястото е едно от малкото в Аржентина от периода на плейстоцена – епоха, продължила от преди около 2,58 млн. години до преди 11 700 години – с добре установена датировка.
В района вече са били открити останки от гигантски броненосци, огромни ленивци и саблезъби котки. Смята се, че смилодоните са обитавали региона между 22 200 и 13 300 години назад.
Досега водещата теория беше, че техните огромни кучешки зъби, достигащи над 25 см дължина, са били еволюционен компромис – идеални за разкъсване на месо, но прекалено крехки при удар в твърда кост.
„Лично аз винаги съм имал трудности да приема тази интерпретация“, заяви Федерико Агнолин от Аржентинския музей по естествени науки. По думите му е малко вероятно толкова голям хищник да притежава огромни зъби, без да може да ги използва напълно.
About 14,700 years ago, a large cat hobbled through what is now the heart of Los Angeles, toward the panicked cries of a camel trapped in tar. But as the fearsome feline approached the hapless herbivore, it, too, became ensnared in the pit of burbling oil—condemning itself to a… pic.twitter.com/ifpbwJ8jsE
— News from Science (@NewsfromScience) July 27, 2026
За новото изследване екипът на геолога Йоланда Фернандес-Халво от Музея по естествени науки в Мадрид анализирал костни останки за следи от нападения. Учените измерили дължината, ширината и дълбочината на пробивите и драскотините по костите и ги сравнили с размерите на зъбите на смилодона.
Резултатите показали, че следите върху костите на няколко представители на мегафауната съвпадат напълно с формата на кучешките зъби на хищника. В някои случаи дори най-твърдият външен слой на костите – кортикалната тъкан, която съставлява около 80% от структурата им – е бил пробит.
„Всички бяхме изненадани. Коничните следи върху вкаменелите кости съвпадатшеха напълно по размер и форма с огромните кучешки зъби на смилодона“, каза Фернандес-Халво.
Изследването дава нов поглед върху начина, по който саблезъбите котки са ловували и взаимодействали с плячката си. То може да помогне на палеонтолозите по-лесно да разпознават следи от хищническа активност във фосилните находки.
„Новите доказателства потвърждават, че смилодонът е можел да пробива кортикална кост със своите зъби, оставяйки характерни следи, без да ги поврежда“, заяви Агнолин. Според него това показва, че зъбите на хищника са били механично много по-здрави, отколкото се е смятало досега.
