Всяка година пролетта настъпва с неповторимия аромат на цветя. Красиво подредени във ваза, в саксия на прозореца или в градината те са дар, с който природата ни подсказва, че зимата е отминала.
Най-популярният предвестник на пролетта е кокичето.
iStock/Getty Images
Историята за произхода му ни връща в райските градини. Според някои предания, когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валяло сняг. Ева била не само отчаяна, че по нейна вина напуснали Божиите градини, където царува вечна пролет, но страдала и от студа. За да й вдъхнат кураж, няколко снежинки се превърнали в деликатни бели цветя. Така кокичето станало цвете на надеждата, за да напомня, че след изпитанията идват по-добри дни, а след суровата зима - ласката на пролетните дни.
iStock/Getty Images
Наричат красивите минзухари, които приличат на свещници, братя на кокичето. Тяхната ярка премяна е свързана с богинята на зората Еос, за елините те са пратеници на боговете. Днес съществуват над 180 вида. Минзухарите са символ на младост и бодрост.
С минзухара е свързана и известната легенда за свети Валентин и последното му писмо до сляпата дъщеря на тъмничаря. Именно стръкчето шафранов минзухар, което той сложил в писмото си, излекувало сляпата девойка.
iStock/Getty Images
Слънчево настроение носи и нарцисът. Според легендата самовлюбеният Нарцис се погубил, наслаждавайки се на отражението си. На мястото, където загинал, изникнало красиво цвете, което се превърнало в символ на възкресението и самовлюбеността.
Теменужките също украсяват градините в първите пролетни дни. С приятен аромат и виолетови цветове теменужката е сред най-красивите пролетни цветя.
Според древногръцката митология една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете, което можеш да откриеш само по аромата му. Друго предание свързва теменужките с Голгота. Според него първите теменужени цветове пораснали в подножието на кръста на Христос и затова лилавият им цвят е едновременно символ на страдание и траур, но и на свръхчовешка любов и мъдрост.
iStock/Getty Images
Любопитна е легендата и за произхода на жълтата иглика. Според преданието апостол Петър, който пазел ключовете от Небесното Царство, стоял на стража пред райските врати, но разбрал, че някой има намерение да проникне в Рая без разрешение. Изненадан от чутото, апостолът изпуснал от ръцете си своята връзка златни ключове и тя паднала на земята. На мястото израснало жълто цвете, чиито цветове много приличат на връзката апостолски ключове.
Красивите и свежи маргаритки също имат специално място, както в пролетната градина, така и на великденските трапези.
iStock/Getty Images
Паричката в Англия наричат "око на деня", а в Швеция - "свещеническа яка", поради приликата й с плисираната яка на католическото духовенство. Според християнската легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които пръснало по поляната около къщата. И въпреки че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.
iStock/Getty Images
Друг ароматен печат на пролетта е зюмбюлът. Произходът на цветето се свързва с една старогръцка легенда за приятелството. Зюмбюлът се родил от кръвта на злощастно загиналия Хиацинт - любимец на бог Аполон. Затова днес цветето е символ на благоразумието и предаността.
Лалето е символ на богатство и красота. За персите лалето е символ на любовно признание и съвършена любов. В Европа лалето идва през 1554 г. в Аугсбург, където първите луковици донесъл германският посланик в Турция. Той открил това цвете при едно от пътуванията си из страната.
В една от легендите за това цвете се казва, че в пъпката на жълтото лале се крие щастието и дълго време никой не могъл да се добере до него, защото пъпките не се отваряли. Но когато едно малко момченце, разхождайки се с майка си, видяло за първи път прекрасната жълта пъпка, затичало към нея със щастлива усмивка и лалето изведнъж се отворило.
iStock/Getty Images
За произхода на момината сълза има различни легенди. Според една момината сълза се е родила от сълзите на Дева Мария, когато оплаквала сина си. Днес момината сълза е символ на смирението.
