Според революционно проучване бягането е също толкова ефективно, колкото и лекарствата, когато става въпрос за борба с депресията. Учените от университета "Vrije" в Амстердам установяват, че наред с повишаването на физическата форма на пациентите, приблизително еднакъв процент от лицата с депресия и тревожност са изпитали подобрение след 16 седмици - независимо дали са бягали или са приемали антидепресанти (44%), съобщи „Study Finds”.
Участниците или са се присъединили към група за бягане под наблюдение два до три пъти седмично, или им е бил предписан SSRI есциталопрам.
Повечето участници избрали физическите упражнения, които не само подобрили психичното им здраве, но имали положителен ефект и върху теглото, обиколката на талията, кръвното налягане и сърдечната дейност. Обратно, при тези, които приемали антидепресанти, обикновено се наблюдавало влошаване на физическата форма.
Експертите обаче подчертават, че простото съветване на пациентите да тичат не е достатъчно. Повече бегачи са се отказали от изследването, като само 52% от тях са се придържали към режима, в сравнение с 82-% на придържане при тези, които са приемали лекарства.
"Искахме да сравним как физическите упражнения или антидепресантите влияят на общото ви здраве, а не само на психичното", казва професор Бренда Пенинкс от университета "Vrije". "И двете интервенции помогнаха при депресията в приблизително еднаква степен. Антидепресантите като цяло имаха по-лошо въздействие върху телесното тегло, вариабилността на сърдечния ритъм и кръвното налягане, докато терапията с бягане доведе до подобрен ефект върху общата физическа форма и сърдечния ритъм например".
Изследователите добавят, че макар на много пациенти да им харесва идеята за физически упражнения, постоянното участие в тях може да се окаже предизвикателство. Въпреки очевидните ползи, повече участници са се придържали към приема на лекарства, отколкото към поддържането на рутинни упражнения два пъти седмично. Екипът подчертава значението на адекватния надзор и насърчаването, когато се насърчава физическата активност като средство за лечение.
От 141 участници, на които са предложени или SSRI антидепресанти, или групови бягания в продължение на 16 седмици, 45 са избрали медикаментите, а 96 са избрали бягането. Групата, приемаща медикаменти, като цяло се е придържала към предписания им режим без значителни промени в ежедневието си. Бегачите обаче участваха в групови сесии под наблюдение с продължителност 45 минути два до три пъти седмично.
Този подход имаше за цел да противодейства на заседналия начин на живот, който често се свързва с депресията и тревожността, като насърчава активността на открито, поставянето на цели и участието в групата.
"Антидепресантите като цяло са безопасни и ефективни. Те действат при повечето хора. Знаем, че нелекуването на депресията изобщо води до по-лоши резултати", казва професор Пенинкс. "Въпреки това трябва да разширим арсенала си за лечение, тъй като не всички пациенти реагират на антидепресанти или са склонни да ги приемат. Нашите резултати показват, че прилагането на терапия с физически упражнения е нещо, към което трябва да се отнасяме много по-сериозно, тъй като то може да бъде добър - а може би дори по-добър - избор за някои от нашите пациенти."
Авторът на проучването подчертава също така потенциалните странични ефекти на лечението и значението на това да се обмисли намаляването и прекратяването на антидепресантите, когато това е уместно.
Участниците или са се присъединили към група за бягане под наблюдение два до три пъти седмично, или им е бил предписан SSRI есциталопрам.
Повечето участници избрали физическите упражнения, които не само подобрили психичното им здраве, но имали положителен ефект и върху теглото, обиколката на талията, кръвното налягане и сърдечната дейност. Обратно, при тези, които приемали антидепресанти, обикновено се наблюдавало влошаване на физическата форма.
Експертите обаче подчертават, че простото съветване на пациентите да тичат не е достатъчно. Повече бегачи са се отказали от изследването, като само 52% от тях са се придържали към режима, в сравнение с 82-% на придържане при тези, които са приемали лекарства.
"Искахме да сравним как физическите упражнения или антидепресантите влияят на общото ви здраве, а не само на психичното", казва професор Бренда Пенинкс от университета "Vrije". "И двете интервенции помогнаха при депресията в приблизително еднаква степен. Антидепресантите като цяло имаха по-лошо въздействие върху телесното тегло, вариабилността на сърдечния ритъм и кръвното налягане, докато терапията с бягане доведе до подобрен ефект върху общата физическа форма и сърдечния ритъм например".
Изследователите добавят, че макар на много пациенти да им харесва идеята за физически упражнения, постоянното участие в тях може да се окаже предизвикателство. Въпреки очевидните ползи, повече участници са се придържали към приема на лекарства, отколкото към поддържането на рутинни упражнения два пъти седмично. Екипът подчертава значението на адекватния надзор и насърчаването, когато се насърчава физическата активност като средство за лечение.
От 141 участници, на които са предложени или SSRI антидепресанти, или групови бягания в продължение на 16 седмици, 45 са избрали медикаментите, а 96 са избрали бягането. Групата, приемаща медикаменти, като цяло се е придържала към предписания им режим без значителни промени в ежедневието си. Бегачите обаче участваха в групови сесии под наблюдение с продължителност 45 минути два до три пъти седмично.
Този подход имаше за цел да противодейства на заседналия начин на живот, който често се свързва с депресията и тревожността, като насърчава активността на открито, поставянето на цели и участието в групата.
"Антидепресантите като цяло са безопасни и ефективни. Те действат при повечето хора. Знаем, че нелекуването на депресията изобщо води до по-лоши резултати", казва професор Пенинкс. "Въпреки това трябва да разширим арсенала си за лечение, тъй като не всички пациенти реагират на антидепресанти или са склонни да ги приемат. Нашите резултати показват, че прилагането на терапия с физически упражнения е нещо, към което трябва да се отнасяме много по-сериозно, тъй като то може да бъде добър - а може би дори по-добър - избор за някои от нашите пациенти."
Авторът на проучването подчертава също така потенциалните странични ефекти на лечението и значението на това да се обмисли намаляването и прекратяването на антидепресантите, когато това е уместно.
