Рамон Перес Маура е сред най-известните испански журналисти и автор на политическата биография на Симеон Сакскобургготски „Възможният цар“. „Телеграф“ разговаря ексклузивно с него в Мадрид, в редакцията на вестник „Ел Дебате“, където той работи от 2021 г., след като напуска вестник АВС заради несъгласие с редакционната политика.
Господин Перес Маура, вие сте един от най-големите приятели на цар Симеон. Как се роди идеята да напишете политическата му биография?
Не приемам определението, че съм негов голям приятел. Той е цар и сам избира кой му е приятел. Идеята се появи, когато ръководех международната секция на АВС. По това време вече имах дълго приятелство с княз Кубрат – завършили сме един университет. Запознах се със Симеон през 1989 г., когато ситуацията в България започваше да се променя. Следях го до момента, в който спечели парламентарните избори. Историята му ме впечатли и исках да я разкажа. Имах много документи, събрани от 1989 до 2001 г., и написах книгата за месец и половина. Тя излезе през 2001 г.
Какво ви впечатли най-силно при първата ви среща през 1989 г.?
Симеон е сред най-големите политически личности и мислители, които съм срещал. Това, което направи, не се е случвало никога: когато му казаха, че няма да бъде нито цар, нито президент, той реши да се върне като министър-председател. Организира движението си за броени месеци и спечели. Това не се постига от хора, които градят, а не рушат. Той искаше да отгърне следващия етап за България, започнат от президента Стоянов и личности от онова време.
Как бихте го описали?
Изключително работлив, с политическа визия и усещане откъде идват проблемите. Има силна способност да слуша. Приемаше поток от хора, които нямаха принос към политическите му проекти, но смяташе това за свой дълг. Постепенно намери хората за движението си.
Как го виждате днес, след излизането му от активната политика?
Той остава критерий в родината си. Показал е любовта към България и направи музей на династията. Фактор е, който не иска да руши и не напада никого.
Наследникът Борис все по-често идва у нас. Инициатива на самия него ли е това или желание на Симеон?
Борис е наследник на титлата и начело на линията на наследяване. Няма да бъде цар, но ще ръководи династията. Това изисква отговорност. Въпросът е дали някога ще иска да живее постоянно в България. Ако не живее там, няма как да поддържа връзката така, както го прави Симеон.
За какво говорите със Симеон, когато се видите?
Наскоро бяхме заедно на 60-ия рожден ден на Кубрат. Говорихме основно за испанската политика, защото всички сме загрижени за ситуацията тук.
Как премина празненството?
Много добре. Съпругата му го беше организирала като изненада. Бяхме 25–30 души – братята му Кирил и Константин, родителите му и приятели. Не може да се направи изненада с много хора. А и Кубрат изобщо не се досети.
В Мадрид ли беше?
Да. Той се върна от работа към 7:30–8 вечерта и завари всичко подготвено. Беше много доволен.
Заглавието „Възможният цар“ предизвика голям интерес. Защо го избрахте?
То има два смисъла. Че Симеон може да бъде цар, но и че цар може да бъде министър-председател. Смятам, че работата му като премиер беше превъзходна. Направи България член на НАТО и ЕС – сега изглежда лесно, но не беше. И имаше огромен авторитет. След 11 септември 2001 г. беше в директен контакт с президента Джордж Буш. Буш го уважаваше силно. Тогава американският президент не прие българския президент, а вицепрезидентът. Важният за света беше премиерът Сакскобургготски. Тежестта му в международната политика беше огромна и още е.
Бихте ли написали продължение?
Не. Тогава разказвах за човек, за когото се знаеха малко факти. След като стана премиер, историята му може да бъде написана от всеки, който живее в България.
Днес бихте ли я написали по друг начин?
Не. Промениха се много неща – проблемите със собствеността, съдебните дела, семейната трагедия с княз Кардам. Но фактите от миналото не се променят.
Може ли наследник на Симеон да има политическа кариера в България?
Защо не. Никой не мислеше, че самият Симеон може да има такава, а тя се случи. Но е нужно не само желание, а и присъствие в България.
Три неща, които ви впечатляват в характера му?
Хладнокръвието, добротата и способността му да уцели точния момент, когато да удари по масата и да каже „не“ или „да“.
Европа и Испания
Как се промениха политическият език и атмосферата в Европа?
Разрушава се консенсусът между традиционните леви и десни партии и излизат екстремисти, които поляризират обществото. В Европа най-силна остава Европейската народна партия. Социалистите също са фактор. Във Великобритания партията на Найджъл Фарадж би спечелила абсолютно мнозинство, ако изборите бяха днес.
Как изглежда ситуацията в Испания?
И тук има радикализация вляво и вдясно. В последните години крайнолевият вот се връща към ИСРП, защото тя прави крайно леви политики. „Вокс” увеличава подкрепата си. „Подемос“ намалява силно влиянието си.
Отношенията със САЩ и НАТО
Как коментирате спора между премиера Санчес и президента Тръмп?
Санчес подписа ангажимент за увеличаване на военните разходи и веднага каза, че няма да го изпълни. Партньорите в НАТО не могат да бъдат подвеждани. Това доведе до напрежение.
Ще се отрази ли увеличението на военния бюджет върху ежедневието на испанците?
Полша вече изпълнява тези ангажименти. Тя е сравнима с Испания като територия и население. Ако Полша може, защо ние да не можем, след като правителството твърди, че икономиката ни е в позем?
Има ли влияние „Вокс” в Испания?
Смятам, че мнозинството от испанците не се интересуват изобщо от тези теми. Истински дебат няма, но такъв е подклаждан, защото е удобно на правителството. За да се избягват истинските проблеми на Испания.
