Кюстендилката Марина Стоименова изигра една от главните роли в английския трилър „Лоното" (The Fold) на режисьора Джон Дженкс. Филмът ще излезе по кината във Великобритания на 28 март. В него освен българката участват още Катрин МакКормак и Дакота Блу Ричардс.
Марина Стоименова живее в Лондон и се занимава с актьорско майсторство и танци. В момента е в края на последната учебна година в университета. Работи върху представленията за завършването си - пиесата на Хауърд Баркър "Und"и "Звярът в Края на Въжето", продукция, на която тя е хореограф и режисьор.
Защо се отказа от спорта и как реши да се занимаваш с актьорско майсторство?
Отказах се от гимнастиката по много причини, повечето от които не ми бяха ясни тогава. Знаех, че просто не ми доставяше абсолютно никакво удоволствие. По-късно, когато вече се занимавах с актьорско майсторство, разбрах, че за мен спортът е бил невероятен лимит. А и аз самата не съм се отнасяла към него, както се очаква от един спортист. Честно казано не си спомням да е имало тренировка през последните години, в която да съм била концентрирана. Спомням си, че вместо това постоянно си фантазирах разни неща. По-късно разбрах, че това е бил просто механизъм за избягване от настоящето. Даже помня как на едно държавно първенство (на което, колкото и да е иронично, станах първа), нямах търпение да приключа, за да отида в съблекалнята и да си дочета "Брулени Хълмове". Сега като се замисля, май е абсолютно невероятно, че изобщо съм имала някакви успехи в спорта.
Как реши да се явиш на кастинг за филма?
Отидох на прослушването за The Fold, в началото на февруари 2012 година. Спомням си, че агентката ми каза, че ако не друго, е добре да се явя, заради Селестия Фокс - кастинг директорката. Аз тогава бях в Лондон от по-малко от 4 месеца.
Разкажи ми нещо повече за самата роля, която играеш във филма?
В The Fold играя Радка - 17-годишна българка, която живее сама сред група полски емигранти, в плантация за нарциси в Корнуол. Тя е много комплексен и противоречив персонаж. Казвам противоречив, защото добре обмислените й действия например са моментите, в които нормален човек би помислил, че е загубила всякакъв контрол и разсъдък. Тези моменти също така се проявяват и като крайно инфантилни, защото на първо място тя е дете, което е било принудено да оцелява като възрастен. Тя се разкъсва между детското, което се проявява като желание за получаване, и зрелостта, която тя се опитва да забави или да избегне чрез връзката си с Ребека (Катрин МакКормак). Има нещо много стихийно у нея, което тя самата се опитва да подтисне и така го прави още по-неконтролируемо.
Мислиш ли да се връщаш да живееш в България и да се снимаш във филми тук?
Мисля, че вече живея на принципа "връщам се в Лондон" и "отивам в България". Домът и много от приятелите ми, както и работата ми са в Лондон. Но да снимам филми в България определено е нещо, което искам да правя.
След този филм имаш ли сега други предложения?
Скоро започвам снимките на късометражен филм. Казва се Primitive и е за танцов хореограф и една от неговите танцьорки. Режисьор е Том Роуланд, а мой партньор във филма е Дейн Хърст от Rambert Company.
