Във потайни кътчета - на дъното на океана, в езера и планини все още има съкровища, които чакат да бъдат намерени. Иманяри и хора със страст към приключенията ги търсят неуморно. Кои са те и каква история крият? Вижте в канала "7-те НАЙ" във vbox7:
Амбърната стая
Построена в Екатерининския дворец през 18-ти век в Царско село, близо до Санкт Петербург, Амбърната стая съдържа златни и позлатени мозайки, огледала и резби, заедно с панели, изработени от около 1000 килограма кехлибар. Царско село е заловено от Германия през 1941 г., по време на Втората световна война, а панелите и произведенията на стаята са разглобени и откарани в Германия. Оттогава не са виждани и е възможно да са унищожени. Пресъздадена Амбърната стая може да се види днес в двореца Катрин.
iStock/Getty Images
Саркофагът на Менкауре
Пирамидата на египетския фараон Менкауре е най-малката от трите пирамиди, построени в Гиза преди около 4500 години. През 1830-те години английският военен офицер Хауърд Вайс изследва пирамидите в Гиза, като понякога използва различни разрушителни техники (използването на експлозиви е най-известната), за да си проправи път през структурите. Сред откритията му в Гиза е богато украсен саркофаг, открит в пирамидата на Менкауре, който Вайс се опитва да изпрати до Англия през 1838г. на борда на търговския кораб „Беатрис“. Корабът потъва по време на пътуването си, като взема със себе си и богато украсения саркофаг. Ако корабът „Беатрис“ някога бъде намерен е възможно да бъде открит и саркофагът.
Ковчегът на завета
Според еврейската Библия, ковчегът на завета представлява сандък, в който се съхраняват плочки, на които са гравирани 10-те Божи заповеди. Раклата се съхранява в храм, за който се твърди, че е построен от цар Соломон. Този храм, понякога наричан Първият храм, е бил най-свещеното място на Земята за еврейския народ, но е бил разрушен през 587г. пр.н.е., когато вавилонска армия, водена от цар Навуходоносор II, завладява Йерусалим и ограбва града. Не е ясно какво се е случва с ковчега на завета и местоположението му отдавна е повод на спекулации.
iStock/Getty Images
Изгубена библиотека на московските царе
Предполага се, че библиотеката на московските царе съдържа огромна колекция от гръцки текстове от древни времена, както и текстове, написани на различни други езици. Предполага се, че владетелите на Великото херцогство Москва са построили библиотеката, която се е превърнала в голямо съоръжение до 16 век. Има твърдения, че Иван IV, по-известен като Иван Грозни, който е живял от 1530г. до 1584г. по някакъв начин успява да скрие текстовете на библиотеката. През вековете има много опити да се намери тази „скрита библиотека“, но досега търсачите са излизали с празни ръце.
Изгубените стихове на Сафо
През седми век пр.н.е. древногъцката поетеса Сафо е Шекспир по онова време. Тя е високо ценена сред древните гърци, които я смятат за една от най-добрите поетеси. За наше съжаление малко от нейните стихотворения оцеляват. Наскоро обаче две невиждани досега стихотворения на Сафо бяха разкрити от папиролога на Университета в Оксфорд Дирк Оббинк. Едното стихотворение говори за нейните братя, докато другото разказва за несподелена нейна любов. Те са закупени от неразкрит анонимен колекционер.
Флорентинският диамант
Със своите 133 карата, флорентинският диамант е „известен като най-големия розов скъпоценен камък в света“. Произходът на диаманта и днешното местонахождение са неясни. През ноември 1918г. той е притежаван от кралското семейство на Хабсбургите, които се оказват от губещата страна на Първата световна война. Те депозират камъка в швейцарска банка и го поверяват на австрийски адвокат на име Бруно Щайнер, който помага на семейството да продаде голяма част от бижутата си. Не е ясно какво се случва след това. Възможно е флорентинският диамант да е преработен някъде след Първата световна и сега да бъде парчета от по-малки диаманти.
iStock/Getty Images
Изгубен стенопис на Леонардо да Винчи
Историята с изгубената фреска "Битката при Ангиари" на великия маестро започва през 1503г. На Леонардо е възложено да изработи голям стенопис, който да отбележи празненствата по случай победата на Република Флоренция над Милано в битка, състояла се на 29 юни 1440 г.
Художникът, изобразява на стената група от окървавени коне и ездачи в яростна битка, но година по-късно се отказва от проекта. Като вероятна причина за изоставянето на работата му се посочва провал на използвана експериментално технология за рисуване на фрески. Следите на творбата се губят, след като 50 години по-късно на художника Джорджо Вазари е поръчано да нарисува в залата нова фреска – "Битката за Марчиано", която покрива незавършената работа на Да Винчи, наречена "Битката при Ангиари".
