Хранителните добавки, кофеинът и класическите болкоуспокояващи могат да помогнат при мигренозни пристъпи, но заболяването остава сериозно неврологично състояние с биологичен произход, което изисква правилно разбиране и индивидуален подход. Това обясни проф. д-р Госнрау в интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, посветено на широко разпространените митове и реално действащите методи за справяне с мигрената.
Изследванията показват, че ибупрофенът обикновено е по-ефективен при мигренозни болки от парацетамола, макар и при част от пациентите парацетамолът също да води до облекчение. Кофеинът, включително този в напитки като колата, има ефект за свиване на съдовете и може да прекъсне освобождаването на невротрансмитери, които поддържат болката. По тази причина съществуват и комбинирани аналгетици с добавен кофеин.
Мигрената не е обикновено главоболие. Тя представлява неврологично заболяване, при което в мозъка се отделя прекомерно количество невротрансмитери, правещи троичния нерв свръхчувствителен към болка. В резултат кръвоносните съдове в главата се разширяват, освобождават се още сигнални вещества и се задейства порочен кръг. Нервните окончания реагират прекомерно, като дори леките пулсации в съдовете се възприемат като силна болка.
Клиничните критерии за мигрена са ясни. Пристъпът продължава между четири часа и три дни, понякога и по-дълго, съпроводен е от свръхчувствителност към светлина и шум, пулсиращо главоболие, както и гадене или повръщане. За разлика от обикновеното главоболие, което често се подобрява при движение или излизане на чист въздух, мигрената се влошава. Преди самия пристъп често се появяват т.нар. премониторни симптоми – засилено прозяване, пристъпи на глад, силна умора и отпадналост.
Социалните мрежи изобилстват от съвети – от ледено студена кола със солени картофки до редуване на студ върху главата и гореща вода за краката. Кофеинът действително може да има положителен ефект, но при солта и бързата храна липсват медицински аргументи. Ако подобни методи работеха надеждно, солта щеше да е стандартна терапия, каквато не е. Охлаждането на главата обаче често носи облекчение, а много пациенти предпочитат хладна среда и избягват топлината. Потапянето на краката в гореща вода не дава сигурен резултат.
Често срещано усещане при пристъп е изолацията – лежане в тъмна стая, с пулсираща болка и мислите, насочени единствено към нея. В такива моменти техники за разсейване и психична самопомощ могат да бъдат полезни. Визуализации, мисли за приятни преживявания, въображаеми пътешествия, медитация или т.нар. body scan са сред препоръчваните методи. Те обаче трябва да се упражняват предварително, в спокойно състояние, за да могат да се използват ефективно по време на пристъп. Полезна практика е и изготвянето на личен списък с неща, които помагат – от охлаждаща маска до медикаменти.
Популярните мигренозни пиърсинги, които целят стимулиране на акупунктурна точка в ухото, попадат в категорията на плацебо ефекта. В проучванията за медикаменти срещу мигрена плацебо-ефектът достига до 30%, а при деца и младежи – дори до 50%. Иглотерапията може временно да създаде усещане за подобрение, но липсват научни доказателства за дългосрочен ефект.
Сходна е ситуацията и с т.нар. атлас терапия или посещенията при хиропрактици. Няма убедителни изследвания, че тези методи облекчават мигрената, а при някои пациенти състоянието дори се влошава. По-смислен подход е редовното прилагане на прогресивна мускулна релаксация и разтягащи упражнения, тъй като мускулното напрежение и неправилната стойка могат да повлияят негативно.
Мазила и гелове, нанасяни върху челото и врата, действат основно чрез внушение. Ако човек силно вярва в ефекта им, може да усети облекчение, но те не представляват медицински обоснована терапия.
Сред методите с доказан ефект са хранителните добавки. Магнезият е обект на редица изследвания, които показват, че може да намали честотата и силата на мигрената. Комбинирани препарати с магнезий, коензим Q10 и витамин B2 също дават резултати при част от пациентите, особено при по-редки пристъпи или като превантивна мярка. При млади хора този подход често се използва, тъй като значителна част от тях реагират добре. Препоръчителната доза е около 300–400 милиграма магнезий дневно, като по-високи количества могат да предизвикат стомашни неразположения.
Гаденето и повръщането по време на пристъп понякога водят до временно облекчение, тъй като по-силният дразнител измества усещането за болка. Това обаче не е решение и съществуват медикаменти против гадене, които могат да съкратят страданието. Всеки пациент преживява мигрената различно и индивидуалният подход е от ключово значение.
Когато пристъпите зачестят или започнат да ограничават сериозно ежедневието, е важно да се потърси лекарска помощ. Първата стъпка обикновено е консултацията с личен лекар, воденето на дневник или календар на главоболието и оценка дали са необходими допълнителни изследвания или специфични медикаменти, включително триптани. Част от тях, като наратриптан, се предлагат без рецепта и са сравнително добре поносими.
Страхът от следващия пристъп и от повторение на болката в същата среда е често срещан и се определя като очаквателна тревожност. Добрата информираност за заболяването, ясното разбиране как протича един пристъп и какви действия помагат, значително намаляват този страх. Мигрената остава често подценявано състояние, макар да е най-разпространеното неврологично заболяване. Пристъпите са силно инвалидизиращи, но след отминаването им симптомите бързо избледняват, което създава погрешното впечатление, че проблемът не е сериозен. Именно затова е важно засегнатите да говорят открито за заболяването и да го приемат като реална медицинска диагноза, а не като удобен предлог.
