/ ThinkStock/Getty Images
Гъсеница, отглеждана обичайно за рибарска стръв, яде с удоволствие известната с устойчивостта си пластмаса, съобщиха учени. „Откритието може да се окаже много важно средство за справяне с полиетиленовите пластмасови отпадъци, трупани в депа на сушата и в световния океан”, каза преподавателят от университета в Кеймбридж Паоло Бомбели – съавтор на изследване, публикувано от сп. Current Biology.

Земята попадна в категорията "токсична планета"

Полетиленът е 40 на сто от произвежданите в Европа пластмасови изделия, основно под формата на торбички за пазаруване и опаковки.
Тъй като имат много дълъг период на разграждане в природата, тези отпадъци представляват сериозна опасност за околната среда, особено за живота в морето, когато не са рециклирани.
В ЕС 38% от пластмасовите отпадъци са трупат в депа.
 
Обещаващото откритие залага на гъсеничната ларва на Galleria mellonella или малък восъчен молец. Видът широко се отглежда във формата, предшестваща гъсеничната, за стръв и храна за аквариуми.
Молецът е истинска напаст и за пчеларството, защото снася яйцата си в ценните пчелни пити в кошерите.

Учени признаха: Земята навлезе в нова епоха - антропоцен (ВИДЕО)

Откритието е направено случайно в дома на ръководителката на изследователския екип Федерика Берточини – биолог в Института по биомедицина и биотехнология в испанския град Кантабрия.
Берточини е пчеларка любителка. Когато отишла да почисти кошерите през пролетта, те били пълни с малки восъчни молци. Берточини ги сложила в пластмасов плик. След известно време видяла, че пликът бил надупчен и гъсениците пълзели навсякъде из къщата.
 
Стреснати от ненаситния апетит на молците, Берточини и екипът й решават да извършат опит, за да установят какво количество пластмаса и с каква скорост изяждат молците.

Северният ледовит океан се превръща в сметище за пластмасови отпадъци

Учените сложили стотици от малките жълтеникави молци върху пластмасова торбичка от супермаркет. След 40 минути дупките започнали да се появяват. 12 часа по-късно хищните гъсеници били изяли 92 милиграма от пластмасата, много по-бързо от гъби и бактерии.

В следващия експеримент биолозите установили, че ларвите напълно усвояват пластмасата като разграждат химическите й компоненти.

Покриването на пластмасова торбичка със слой от мъртви гъсеници дало сходни резултати, което сочи, че работата се върши от ензим или съединение.

Търсите най-мръсното място в земните океани? Марианската падина
Според Берточини, гъсениците разрушават химическата връзка, вероятно със слюнчените си жлези или симбиотична бактерия в стомаха.
Изглежда отговорът е в начина на хранене и средата, в която гъсениците живеят. Израствайки в пчелни колонии, ларвите се хранят с восък от питите – смилателен процес, който може да е сходен с този на разграждането на полиетилен.

„Восъкът е полимер, нещо като „естествена пластмаса” и има химическа структура, която не е далеч от тази на полиетилена”, посочва Берточини.
Засега не е ясно дали за разграждането на полиетилена се грижи един ензим или става дума да комбинация от молекули.

Въглеродният двуокис не е най-опасният замърсител?

Произвеждано индустриално, веществото разграждащо пластмасата, теоретично може да е безвредна за околната среда течност, която може да се използва в заводите за преработка на боклук.
БГНЕС

Любопитно