Парламентът удължи заседанието си до прочитането на всички доклади на парламентарни комисии по законопроекта за държавния бюджет

На първо четене депутатите приеха проектобюджета на ДОО за 2026 г. "За" гласуваха 129 депутати, "против" 89, нямаше въздържали се. 

Народните представители съкратиха на четири дни срока за гласуване на второ четене. "За" гласуваха 128 депутати, "против" 88, въздържали се нямаше

Следваща точка в дневния ред е първото четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. 

Припомняме, че по-рано днес беше прието предложение за удължаване на работното време, което беше прието със 125 гласа "за", 81 "против" и четирима въздържали се. Във връзка с гласуването бяха направени две проверки на кворума. При първата се регистрираха 155 народни представители, при втората след минути - 133-ма.

Николай Денков ("Продължаваме промяната-Демократична България") попита председателстващия заседанието Костадин Ангелов защо е прекратил регистрацията на 18-ата секунда. Оказва се, че вие знаете правилата, само за да можете да злоупотребявате с тях, коментира той. Денков призова Ангелов да поиска нова проверка на кворума, за да се види колко хора ще се регистрират поне за 30 секунди. При втората проверка, продължила 57 секунди, регистрираните бяха 133-ма. 

Йордан Цонев ("ДПС-Ново начало") коментира, че на първо четене въпросът за кворума е абсолютен ажиотаж. Той обясни, че кворумът има значение само при гласуването на първо четене на двата проектобюджета на ДОО и на НЗОК. Цонев увери, че за тези гласувания ще се събере кворум.   

Дори без нужда, вие използвате тези евтини трикове, отговори му Николай Денков. Това не ви прави чест, жалки сте, коментира той. За тези му думи Костадин Ангелов му наложи забележка.  

Проектобюджетите са изготвени за първи път в евро с оглед предстоящото влизане на България в еврозоната от 1 януари догодина. 

Законопроектът за бюджета на ДОО за 2026 г. предвижда размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” да се увеличи с 2 процентни пункта. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. се определя в размер на 620,20 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени лица става 2352 евро.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро. Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение.

Пенсиите за трудова дейност ще бъдат осъвременени от 1 юли 2026 г. по т.нар. швейцарско правило, като по предварителни данни това ще бъде с между 7 и 8 процента. В законопроекта е предвидено повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 322,37 на 346,87 евро. През 2026 г. максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро.  

Приходите и разходите по законопроекта за бюджета на НЗОК за следващата година са със 727 652 900 евро повече спрямо 2025 г., което е 15% ръст на средствата. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8%. Нов момент в проектобюджета са предвидените в приходната част трансфери от централния бюджет в размер на 260 млн. евро, предназначени за заплащане на труда на медиците в лечебните заведения.   

Общата сума за възнаграждения за следващата година е 260 милиона евро, от които 30 милиона евро ще бъдат предназначени за повишаване на възнагражденията на работещите във второстепенните разпоредители с бюджетни средства към Министерството на здравеопазването, а останалите 230 милиона евро - за всички работещи в държавните, областните и общинските болници, съобщи председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Костадин Ангелов в началото на седмицата.

С общото увеличение, което е приготвено за работещите във второстепенните разпоредители – центровете за спешна помощ, психиатриите, регионалните здравни инспекции и др., които получават заплатите си директно от Министерството на здравеопазването, ще бъдат постигнати 150% от средната брутна работна заплата за лекари и 125% от средната брутната работна заплата за професионалистите по здравни грижи. Стартовите заплати на специализантите ще бъдат осигурени чрез разписан текст в Закона за лечебните заведения и ще бъдат под формата на субсидия или целево финансиране на всяко лечебно заведение, за да могат да бъдат получени тези увеличения, каза още Ангелов.  

Теодора Цанева/БТА