Проектобюджетите - този на държавата, на ДОО и на НЗОК бяха приети на първо четене в комисии в Народното събрание, съобщава NOVA.
Трите законопроекта - за Бюджет 2026, за парите на Касата и на Общественото осигуряване, вече получиха одобрението на Министерския съвет.
В Бюджет 2026 е заложено минималната работна заплата от 1 януари да бъде 620 евро, а всички пенсии ще се увеличат по "швейцарското правило" с между 7 и 8%. Предвиден е и икономически растеж от 2,7%, дефицит 3 на сто и нов държавен дълг до 10,44 млрд. евро. Заложени са и данъчни промени – повишаване на данъка върху дивидента от 5 на 10% и по-висок максимален осигурителен праг. Това е първият бюджет на България в евро.
През деня първо парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие проекта за държавен бюджет за 2026 г.
Не одобряваме и сме категорично против увеличението на размера на осигурителните вноски с 2%, считано от 1-ви януари 2026 г. За нас това е неприемлив постулат, заяви Румен Радев - председателя на Асоциацията на организациите на българските работодатели.
“Безкрайно неясно ни е докога и кога в крайна сметка ще се изчерпи ефектът от увеличаването на осигурителната вноска при липса на каквито и да било промени в останалите параметри. Коментираме от тази година преразглеждане на пенсионно-осигурителния модел. Не се финализира, обаче, изготвянето на тази пътна карта. Второ - тя не се поставя на вниманието на обстойна дискусия, а това са сериозни промени. Там ще се чуят много страни не само в опростенческия модел работодатели - синдикални организации. Преди да се пристъпва към аргументирани анализи, заключения, продължения за промени, за нас такава корекция, каквато е увеличението с 2% на размера на осигурителните вноски за пенсии, просто на този етап са неприемливи”, каза още Радев.
"Вчера Европейската комисия излезе с официална информация за икономическия растеж на страната и трябва да кажем, че голяма част от тяхната прогноза и тази на Министерството на финансите се припокрива. Бюджетният дефицит за 2025 година е под 3%. За 2026 година ЕК счита, че дефицитът ще бъде 2,7% от БВП. За 2027 година ще бъде 4,3% от БВП. Причината затова е свързана със завишените разходи за отбрана. Възможният бюджет е това", заяви по време на заседанието финансовият министър Теменужка Петкова. "Да си припомним за автоматизма, който беше въведен през 2023 година с минималната работна заплата. Тогава Асен Василев и колегите от управляващото тогава мнозинство (между ПП-ДБ и ГЕРБ) въведоха принцип 50% от средната брутна работна заплата да бъде минималната работна заплата. Това води до редица плащания. На това се дължат разходите. Те растат с 4 млрд. на година. Вижда се как растат разходите за персонал от 2023 година“, уточни Петкова.
Относно коледните надбавки за пенсионерите Петкова каза, че се следи бюджетът - както по отношение на приходната, така и по отношение на разходната част.
Социалният министър Борислав Гуцанов също защити параметрите в бюджета. "Няма социален министър, който да не иска да има коледни и великденски надбавки. Пуснал съм писмо до НОИ, с което искам всички възможни разчети, за да можем да преценим вече с министър-председателя, с министъра на финансите, с останалите колеги в управлението, в правителството какво може да се направи така, че да има нужните коледни средства. Смятам, че ще бъде решен този въпрос, защото знаете, че и в най-тежката ситуация, дори пролетта, имаше великденски надбавки, така че и тук също ще намерим решение по този въпрос, каза министър Гуцанов.
И допълни, че няма да отстъпи от увеличението на обезщетението за втората година майчинство, както и заложеното в бюджета предложение ако майката се върне на работа, да получава 75% от обезщетението (вместо 50%).
В Бюджет 2026 е заложено минималната работна заплата от 1 януари да бъде 620 евро, а всички пенсии ще се увеличат по "швейцарското правило" с между 7 и 8%. Предвиден е и икономически растеж от 2,7%, дефицит 3 на сто и нов държавен дълг до 10,44 млрд. евро. Заложени са и данъчни промени – повишаване на данъка върху дивидента от 5 на 10% и по-висок максимален осигурителен праг. Това е първият бюджет на България в евро.
Парламентарната комисия по здравеопазване прие на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на България за 2026 г. Проектът беше приет с 11 гласа „за“, седем – „против“, „въздържал се“ нямаше.
Министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов представи параметрите на бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ) за 2026 г., като посочи, че спрямо бюджета на МЗ за тази година има нетно увеличение на приходите с 248 млн. евро, на разходите с малко над 88 млн. евро и на трансферите с 484 млн. евро. Разходите за персонал са 342 712,3 хил. евро, което представлява увеличение с 47 791,0 хил. евро спрямо средствата за 2025 г.
Разходите за издръжка, субсидии и други разходи са 314 252,9 хил. евро, което представлява увеличение с 33 138,7 хил. евро спрямо тази година.
Заложените капиталови разходи в проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2026 г. са в размер на 46 616,3 хил. евро, което представлява увеличение със 7 144,0 хил. евро спрямо средствата за 2025 г., посочи още министър Кирилов.
Общият размер на трансферите за 2026 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването е 93 456,3 хил. евро. В проектобюджета за 2026 г. за трансфери са предвидени допълнителни средства спрямо 2025 г. за предоставяне на трансфер от бюджета на МЗ по бюджета на НЗОК за дейности по Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип и на пневмококовите инфекции при лица на и над 65 г. 2023-2026 г.
В централния бюджет за 2026 г. са предвидени разходи за организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники; за организиране и провеждане на скрининг на заболявания, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве на жените – неонатален скрининг и скрининг на злокачествени новообразувания на шийката на матката; за организиране и провеждане на пилотна програма за въвеждане на репродуктивен генетичен скрининг; за обезпечаване на дейности на Българския Червен кръст във връзка със засиления миграционен натиск на граждани от Украйна; за компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини; за здравноосигурителни вноски от държавния бюджет за лица със статут на временна закрила.
В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. са разчетени допълнително и 260 млн. евро трансфер от централния бюджет към бюджета на НЗОК за плащания за дейности на лечебните заведения, съгласно чл. 80б от Закона за лечебните заведения, включително и за лечебни заведения, които са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, допълни министър Кирилов.
В актуализираната средносрочна прогноза за периода 2026-2028 г. са предвидени прогнозни средства за увеличаване на капитала на Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ – 1 237,4 хил. евро за инвестиции по договора за изграждане на новия болничен блок (етап 3), както и за „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД – 25 000,0 хил. евро, за инвестиции за изграждане и оборудване на Националната детска болница.
Задължението на аптеките - търговци на дребно, от 1 януари 2026 г. да ползват само регистрирани в НАП софтуери за управление на продажбите, е невъзможно, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. С проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г., през чиито преходни и заключителни разпоредби се предвижда задължително използване на софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) от 1 януари 2026 г., се създават предпоставки за невиждана криза и влошаване на достъпа на пациентите до лекарства, каза още Маринов и призова народните представители да не приемат текста, указващ задължителния софтуер.
Имаме идентично становище, внесено и в комисията по бюджет и финанси, което се отнася до същия текст, каза д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз и изрази подкрепа към исканията на фармацевтите. По думите му искането на лекарите по дентална медицина са същите по отношение на софтеура.
В прооекта на бюджета на здравното министерство има ръст в средствата за профилактика и превенция, като тези средства са над 200 млн. евро, посочи Васил Пандов от ПП-ДБ. Предвид амбициите на Министерството на здравеопазването за работа по различни дейности и по Националния раков план, този бюджет не може да покрие тези нужди, няма да има средства за изпълнението на дейностите по раковия план и по други национални програми, каза още той. По думите му държавата е трябвало да отдели малко повече средства за промоция на здравето, за профилактика и превенция.
Един процент от акцизите да се насочва към профилактика на заболявания, свързани с употребата на тютюневи изделия, припомни законовите разпоредби д-р Александър Симидчиев от ПП – ДБ. По думите му вероятно сумата би била около 20 млн. лв., с които ще може да се осигури контрол върху тютюневата епидемия в страната. Друг проблем е структуриране на законодателна и бюджетна рамка на психиатричната помощ, които трябва да намерят решение чрез бюджета, добави той.
Преди да приемат законопроекта за държавния бюджет, членовете на комисията приеха проекта за бюджет на НЗОК за следващата година. г. с 11 гласа "за", девет – "против", и без "въздържал се". В бюджета на НЗОК са предвидени 5 571 998,4 хил. евро приходи и трансфери, каза управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски, представяйки параметрите на проекта за бюджет.
Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 196 424,8 хил. евро, от които 3 177 034,8 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване, предназначени за групите, осигуряващи се за сметка на държавния бюджет. Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са в размер на 5 571 998,4 хил. евро.
Приходите и разходите по законопроекта са със 727 652,9 хил. евро повече спрямо средствата в бюджета на здравната каса за тази година, което е 15% ръст, каза още доц. Стефановски. Средствата за здравноосигурителни плащания са 4 985 168,9 хил. евро, което представлява увеличение с 448 026,7 хил. евро спрямо средствата за тази година. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8%, каза още той.
В средствата за първичната извънболнична медицинска помощ има ръст от 5,5%, за специализираната извънболнична медицинска помощ – ръст от 4,7% , за медико-диагностични дейности – ръст от 9,5%, за болнична помощ – ръст от 11,9%, за медицински изделия – ръст от 5,7%, за дентална помощ – ръст от 9,7%, каза още Стефановски. Близо 152 млн. евро е резервът на НЗОК, което е ръст от 9,8%, посочи още той.
Намалихме тежестта от доплащане за пациентите, които се нуждаят от цялостно протезиране, както и въведохме допълнителна дейност за възрастни, която да бъде включена в края на последното тримесечие на 2026 г., каза д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз. По думите му, това е значима крачка, тъй като пакетът за възрастни беше на незавидно място, а пациентите бяха лишени от възможността да получат необходимата им дентална помощ.
Подкрепяме целевото финансиране на аптеките в отдалечените места, но като слабост може да се посочи, че в бюджета няма предвиден ръст във финансирането на този механизъм, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. По думите му, за въвеждането на минимални гарантирани основни заплати на фармацевтите без специалност няма гаранции, че то ще се разходва за персонала в болниците. Няма и определени санкции за болници, които не изпълняват изискванията за заплащане на определените заплати, добави той. От фармацевтичния съюз подкрепят предложението за проект на бюджет, но с мнението, че има нужда от преработка между първо и второ четене.
Имаме притеснения за начина, по който ще се разходват средствата за възнаграждения на работещите в болниците, каза д-р Иван Маджаров, заместник-председател на Българския лекарски съюз. По думите му, за специализантите, работещи при общопрактикуващите лекари, също трябва да се помисли и да получат увеличение на възнагражденията така, както специализантите, работещи в болниците.
Не виждаме как ще се решават основните предизвикателства – постоянно нарастващият брой на лечебни заведения, липса на достатъчно квалифициран медицински персонал, концентрация на услугата в големите населени места, каза Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“. И тази година все още няма подписан Колективен трудов договор (КТД), което допълнително влошава състоянието на работещите в системата, а възнагражденията като цяло остават ниски спрямо отговорността и натоварването на тези, които се грижат за здравето на хората. Предлагаме работните заплати да бъдат увеличени с 13,6%, за да може да се компенсира ниското увеличение, което беше през тази година, натрупаната инфлация за тази година и прогнозната инфлация за следващата година, допълни той. Съществуващите и сега диспропорции в заплащането на медицинските специалисти според големината на лечебните заведения е факт, като на практика има лошо заплащане извън големите населени места. От КТ „Подкрепа“ подкрепят предложението да се запази размерът на здравната вноска – 8%, каза още той.
Тази година бюджетът има увеличение, което е значително по-малко, отколкото е било в предходните два периода и вероятно няма да бъде достатъчен за покриване на разходите в здравеопазването, каза Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация. По думите ѝ, една от причините е инфлацията, която трябва да бъде отчетена. Съществено за нас е липсата на сигурност в този проект, че може да се говори въобще за каквото и да било повишение на цените на клиничните пътеки, допълни тя. По думите ѝ, тези стойности не са повишавани отдавна, а клиничните пътеки са начин, по който се осигурява и заплащането на работещите в болниците. Според Димитрова предвидените 260 млн. евро за заплащане на труда на медиците трябва да бъдат предоставени в болниците през клиничните пътеки.
Българската стопанска камара не подкрепя проекта на бюджет на НЗОК, каза Мария Минчева, заместник-председател на работодателската организация. Целият процес, който предвижда повишение на работните заплати, е изначално сбъркан, няма да доведе до очаквания резултат и обещаните заплати няма да достигнат до хората. Категорично сме против в бюджета на касата да има целеви вноски, които да се разпределят чрез Националния рамков договор за заплати, тъй като лекарският съюз няма функцията на работодател, каза още тя. В предложението за бюджет липсват разчети за брутни възнаграждения, не се коментират заплатите на останалите медицински специалисти, което би довело до напрежение в самите лечебни заведения, каза още Минчева. Предлагаме дейността по повишаване на средствата за заплати да се провежда от Министерството на здравеопазването, заедно с работодателските и синдикалните организации, както и да не се вписват в закон числови стойности на работни заплати, допълни Минчева.
Ако се заложи повишаване на средствата само за определени медицински специалисти, това ще доведе до ожесточаване между тях, а това не е отговорно политическо поведение, каза Ваня Григорова, председател на комисията по здравеопазване в Столичната община. По думите ѝ, единственият възможен начин за справедливо повишаване на възнагражденията е подписване на КТД. Очевидно няма политическа воля за това, а КТД е единственият начин да се балансира между работещите в едно лечебно заведение, добави Григорова.
Няма да подкрепим този проектобюджет, каза Георги Георгиев от парламентарната група на „Възраждане“ и попита какъв е дефицитът на НЗОК към края на годината.
Принципно не мога да подкрепя проекта, защото бюджетът е израз на това какво сме постигнали и какво искаме занапред, каза Александър Симидчиев от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“. По думите му, Министерството на здравеопазването има ангажимент да подаде доклад за състоянието на здравето на населението, на чиято база този бюджет трябва да бъде адаптиран. Преди месец получих отговор, че такъв доклад се изработва и ще бъде представен на Народното събрание, каза той. По думите на Симидчиев, изискването е този доклад да бъде готов три месеца преди бюджетната процедура. Не мога да кажа дали предвидените в проекта на бюджет на НЗОК средства са адекватни и дали разпределението им е адекватно, тъй като ръстът в извънболничната помощ е два пъти по-малък в сравнение с ръста за болнична помощ, добави той. По думите му, резервът на здравната касата е малък, недостатъчен и създава голяма несигурност. Ще направим предложения между първо и второ четене, за да се изгладят някои несъответствия, допълни д-р Симидчиев. По темата за минималната основна заплата на медиците Симидчиев каза, че начинът, по който се опитва да се реши проблемът – чрез 260 млн. евро в бюджета на НЗОК, е механизъм, пълен с неясноти и възможности средствата да не отидат там, където трябва. Ще има предложения между двете четения, допълни той.
Проектът на бюджет предвижда изоставяне на приетото от Народното събрание целево финансиране и приоритет на извънболничната помощ, каза Васил Пандов от ПГ на ПП – ДБ. Няколко години се подчертаваше, че е нужно България да постави акцент върху профилактика и превенцията, отбеляза той. По думите му, този бюджет показва ръст на болничната помощ и ако изключим трансфера от 260 млн. евро за възнаграждения, бюджетът за болнична помощ нараства с 14%, докато в извънболничната помощ нарастването е близо двойно по-малко. Връщаме са на познатата ни от години политика – наливане на средства в нереформирана болнична помощ. Този законопроект не е придружен от съществени контролни механизми, няма приоритетни политики, коментира Пандов. Той посочи, че липсват контролни механизми и за ограничаване на нови договори и дейности, за които няма потребности, за неразрешените за употреба лекарства, както и в областта на преценката на ефективността от терапията. По думите му, не се предлага нищо ново, има чисто икономическо разпределение на средствата, няма реформи в областта на контрола, няма и приоритети. За възнагражденията на медицинските специалисти Пандов посочи, че тези 260 млн. евро вече не са целеви, а се предвижда да бъдат включени в цените на клиничните пътеки. По думите му, клиничните пътеки не съдържат гаранции за възмездяване на правото на труд. Държавата има ангажимент да гарантира минимални заплати на медицинските специалисти, каза още Пандов, цитирайки решение на Конституционния съд. Проектът се нуждае от сериозна преработка между първо и второ четене, ако искаме той да изпълни целта си, смята още той.
Ще направим необходимите поправки между първо и второ четене, така че решенията, които взехме на Съвета за съвместно управление (ССУ) – средствата от 260 млн. евро, да бъдат използвани само и единствено за възнаграждения, разписани в Закона за лечебните заведения, каза проф. Костадин Ангелов от ПГ на ГЕРБ-СДС. По отношение на санкциите ние също подкрепяме мнението, но няма как да ги внесем, тъй като те са отхвърлени на първо четене от Народното събрание и не са минали три месеца от тяхното отхвърляне, посочи още той.
Няма как да коментираме решенията на ССУ, а коментираме проекта на бюджет, каза д-р Хасан Адемов от ПГ на „Алианс за права и свободи“. По думите му, увеличенията от милиард лева всяка година не решават нито един проблем, а създават допълнителни. Д-р Адемов попита колко са изпълнени обемите, заложени в извънболничната и в болничната помощ. Необходим е такъв анализ, за да сме наясно какво предвиждаме. Няма как да подкрепим подобен проект на бюджет, каза още Адемов.
Бюджетът от години не е правилно структуриран, тъй като болничната помощ надделява, а винаги сме държали на това, че трябва да бъде добре финансирана превенцията и профилактиката, каза проф. Андрей Чорбанов от ПГ на „Има такъв народ“. Винаги сме на челните места по смъртност и едва ли тази година ще бъде различно, каза още той и посочи, че в бюджета липсват повече специфични програми за профилактика. Държавата трябва да заеме своето място като регулатор и фактор и подкрепям идеята да има прагови изисквания за минимални възнаграждения на лекарския труд и на професионалистите по здравни грижи, добави Чорбанов.
Законопроектът за бюджета за държавното обществено осигуряване (ДОО) бе приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към парламента с 13 гласа „за“, 8 гласа „против“ и нито един глас „въздържал се“.
Законопроектът бе представен пред комисията от управителя на Националния осигурителен институт Весела Караиванова-Начева.
Проектът на бюджета на ДОО за 2026 г. е изготвен в евро при официаления валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България - 1,95583 лева за 1 евро, посочи тя.
Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета за ДОО за 2026 г. е 15,256 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,329 млрд. евро - за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет – 267,2 млн. евро, и за покриване на недостига от средства – 6,062 млрд. евро.
В проектобюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. е предвидено увеличение от 1 януари 2026 г. на минималната работна заплата за страната в размер на 620,20 евро. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. се определя в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. става 2352 евро.
Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” се увеличава с 2 процентни пункта, предвижда проекта.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2025 г., се осъвременяват от 1 юли 2026 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по правилото на чл. 100 от КСО или т.нар „швейцарско правило“. По предварителни данни процентът по чл. 100 се очаква да бъде между 7 и 8 процента.
В законопроекта е предвидено повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 322,37 на 346,87 евро. През 2026 г. максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро.
Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 9,21 евро, както и максималният дневен размер – 54,78 евро.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро.
Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение.
Ася Гонева от КНСБ изрази позицията на синдикатите относно проекта на бюджет за ДОО за 2026 година По думите й, увеличението на осигурителната вноска с 2 процентни пункта е стъпка в правилна посока, тъй като пенсионната система у нас има нужда от реформа. Тя посочи, че увеличението на максималния осигурителен доход не бива да се ограничава, тъй като по този начин се ощетяват бъдещите пенсионни права на високодоходните групи у нас. Гонева посочи, че трябва да се помисли и за плавно увеличаване на годишна база на размера на максималната пенсия.
Позицията на работодателските организации бе представена от Румен Радев, председател на УС на Асоциацията на индустриални капитал в България. Той изрази несъгласие с увеличението на минималната работна заплата и автоматичния механизъм, който определя размера ѝ. По думите му не бива да има промяна в пенсионния модел, без това да бъде подложено на широк дебат и дискусия и увеличението с 2 процентни пункта е неприемлиево. Радев посочи, че когато се правят такива промени, трябва да бъдат публично предоставени актюерските анализи и разчети.
Малко по-късно и Парламентарната комисия по труда и социалната политика прие на първо четене бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. Единайсет народни представители гласуваха "за", седем "против", "въздържали се" нямаше.
Сред мотивите на законопроекта, внесен от Министерския съвет, са устойчивостта на системата за социално осигуряване, като се предлага от началото на 2026 г. да бъде увеличена осигурителната вноска за фонд "Пенсии“ на ДОО с 2 процентни пункта, а от 1 януари 2028 г. – с 1 процентен пункт. Предложенията предвиждат увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро, както и увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени от 1 януари 2026 г. на 2352 евро.
