Съдебен състав постанови, че е невъзможно да се установи кой от двама еднояйчни близнаци е биологичният баща на дете.
Детето, обозначено в документите като „P“, е заченато през 2017 г. и в момента е на 8 години.
Жената от Обединеното кралство, посочена единствено като „майката“, е имала интимни отношения с двамата еднояйчни близнаци в рамките на четири дни. Впоследствие тя е останала във връзка с единия от тях, който е вписан в акта за раждане и първоначално е действал като законен баща. След края на връзката възниква правен спор.
Майката и другият близнак – този, който не е вписан в акта за раждане – завеждат дело с искане предходното решение да бъде отменено и той да бъде признат за законен баща на детето.
Апелативният съд постановява, че законното бащинство следва да се основава на генетичната връзка. Въпреки това ДНК тестовете показват равна вероятност – 50 на 50 – всеки от близнаците да е биологичният баща, без да може да се даде категоричен отговор.
„Към момента истината относно бащинството на P е, че неговият баща е един от тези двама еднояйчни близнаци, но не е възможно да се установи кой“, заявява съдия Лорд Мойлан в решението на Апелативния съд.
Той допълва, че бащинството в случая „е двоично и не може да бъде приписано на един конкретен мъж“, подчертавайки правната несигурност, до която води казусът.
Поради невъзможността нито един от близнаците да докаже биологично бащинство, съдът постановява, че на никого от тях не може да бъде предоставена законна родителска отговорност.
Случаят е показателен, тъй като разкрива ограниченията на ДНК доказателствата, които са в основата на множество съдебни производства.
Отдавна е известно, че еднояйчните близнаци представляват предизвикателство при ДНК анализите. Монозиготните близнаци имат практически идентични генетични профили, включително маркерите, използвани при стандартните тестове за бащинство, което означава, че не могат да бъдат разграничени чрез тях.
Съществуват по-напреднали методи, като пълно геномно секвениране, които могат да открият редки генетични различия между близнаци. Тези техники обаче са сложни, скъпи и все още не се използват широко в съдебната практика.
Изследвания показват, че разграничаването на ДНК на еднояйчни близнаци изисква високоспециализиран анализ, който надхвърля възможностите на стандартните криминалистични тестове.
