Любопитно

Годишнина от рождението на Владимир Висоцки

25 януари 2013 20:09

Слушай Годишнина от рождението на Владимир Висоцки

60786

Годишнина от рождението на Владимир Висоцки

Годишнина от рождението на Владимир Висоцки

Днес щеше да бъде 75-ия рожден ден на Владимир Висоцки - поетът музикант, държан в почит от хора от всички слоеве на обществото и дори от всички политически наклонности, въпреки склонността му към остра социална критика. Повечето от 700 песни и 30 филмови роли на Висоцки го правят един от най-иконичните личности от времето на Съветска Русия, въпреки лошите му отношения с комунистическата власт.

Певецът дисидент има драматичен живот, женен е няколко пъти и дори смъртта му на 42-годишна възраст е заобиколена от много въпроси и разнообразни теории. Вместо това, обаче, на 75-ата годишнина от рождението на тази икона на 20-и век, ще ви разкажем това, което е вдъхновявало творчеството му и как е маневрирал между уважението на народа и презрението на властта.

Владимир Висоцки твърдо отрича творбите му да са форма на протест, революция или анти-патриотично настроение, като не смята себе си за политически бунтовник. Острата сатира в текстовете на песните на Висоцки е ясна, и това реално го е държало в непрекъснат конфликт с властта, която, много хора смятат, не го е изпратила в затвора единствено благодарно на огромната му популярност. Според други пък, Висоцки дълги години успява да избегне каквито и да било последици от страна на властите най-вече защото те просто не са знаели какво да правят с него. Висоцки все пак среща значителни трудности в публикуването на много от албумите си, и на моменти е принуден да го прави от чужбина.

„Проблемите с моето творчеството са, че аз пиша и пея каквото си пожелая. Проблемът идва когато дойде време да ги изпълнявам публично, а не мога. Аз все пак съм изпълнител и имам нужда от публика, а много трудно успявам да си уредя такава. Често намирам утеха в това, да пея пред моите приятели”, споделя той.

Една от най-показните му песни, в която описва ограниченията, с които са принудени да живеят съветските граждани, е „Я не люблю” („Аз не обичам”). В нея Висоцки пее:

Не обичам студеният цинизъм
Нито непознати да ми четат пощата
Не обичам доносниците и клеветниците
Не обичам когато застрелват хората в гърба... нито когато ги стрелят отпред.

„Аз винаги се съсредоточавам най-напред в човешките проблеми, в трудностите на индивида. Резултатът на това без съмнение е, че много от текстовете ми са критични. Аз обаче искам публиката да се замисли върху текстове ми, а не просто да се забавлява когато ме слуша. Искам хората да чувстват някаква степен на притеснение, на напрежение по време на моите изпълнения. Искам да наложа вижданията си на хората, които ме слушат, защото те трябва да почувстват и да изживеят думите, които изричам - те трябва да се поставят в моето положение”, казва певецът.

Висоцки е сред малкото дисиденти, които успяват да се балансират по тънката линия, която преминава между гнева на властите и тяхното одобрение. Вероятно това частично се дължи на факта, че голяма част от песните му не са политически а всъщност възхваляват - при това с добронамерен хумор - и добрите, и лошите качества на руския народ. Друга причина вероятно е защото критиките му често се отнасят до сравнително дребни елементи от всекидневния живот на съветския гражданин - които, отново, чрез остроумния и хумористичен начин на поднасяне, служат по-скоро за облекчение и дори катарзис за слушателя чрез своята искреност, отколкото като подтик към бунт. Една такава песен е „Утринная гимнастика”, в която се пее за сутрешните тренировки, които се пускат по държавното радио -

Тя ще ти помогне да изтрезнееш... но само ако си все още жив.
А бягането на едно място - ще ви успокои!

Въпреки критиките към властта, Висоцки никога не си е мислил да бяга от родината си и отчита, че това е много по-силен пропаганден удар за властта, отколкото ако тя му забрани да пътува или го изпрати в трудов лагер. Висоцки обяснява това пред американски журналист: „Властите няма защо да се притесняват, че ще избягам - вече няколко пъти съм пътувал извън страната и винаги съм се завръщал. Все пак ако бях такъв човек, който би избягал, в момента щяхме да водим съвсем различен разговор с Вас! А, както виждате, аз спокойно си седя тук и спокойно и честно отговарям на всичките Ви въпроси. Аз обичам родината си и не искам да й навредя”.