Гениални творби, които дължим на въздействието на наркотиците

/ iStock/Getty Images
Често приемаме лошите навици на музиканти, режисьори и актьори за ежедневие. В крайна сметка, те са креативни хора. Но когато става дума за писатели, които също са творци, не намираме за добре да имат същите навици.
 
Bright Side намери автори, писали книгите си, докато са пристрастени към наркотиците. Нека разгледаме по-различно някои класики.
 
Стивън Кинг и 80-те
 
Стивън Кинг дори не се опитва да скрие факта, че много от неговите произведения са написани, докато е на кокаин. Освен това той дори не си спомня написването им. В интервю за „Ролинг Стоун“ той казва, че е употребявал кокаин от 1978 до 1986 г. и е написал около 10 романа. Някои от тях са „То”, „Тъмната кула”, „Гробище за домашни любимци” и „Сблъсък”.
 
Кен Киси и неговият ЛСД клуб
 
През 1959 г. Кеси работи като психиатър в болница (спомените от това преживяване са частично използвани в „Полет над кукувиче гнездо“), където участва в някои експерименти. Те са част от изследвания за влиянието на ЛСД върху човешкото тяло. През 1964 г. той прави истинска психеделична революция в САЩ, когато създава общността „Весели гадатели“, която популяризира ЛСД. Те организират партита, по-големи дори от тези в „Проектът Х.“ Твърди се, че на тях имали еленско месо, покрито с ЛСД!
 
Жан-Пол Сартр и неговата диета

Според Ани Коен-Солал, която пише биографията на великия екзистенциалист, ежедневната му диета била: две кутии цигари, няколко лули, една четвърт бутилка твърд ликьор, 200 милиграма амфетамин, 15 грама аспирин, пакет барбитурат и около 20 кордана (смес от амфетамин и аспирин). Писателят напуска този сят на 74-годишна възраст.
 
Авторите от годините на Новата икономическа политика (NEP)
 
В следреволюционна Русия е по-лесно да получиш кокаин, отколкото бутилка водка, твърди Bright Side. Няма разпоредби или закони, които да го забраняват. Той се продава по пазарите и в магазини за цигари. Оттам вероятно идва и митът, че най-дългият романс на Владимир Маяковски е този с кокаина. Тази информация не се потвърждава от всички източници. Ние не вярваме наистина, но кой знае?!
 
Чарлз Дикенс и Викторианската епоха
 
Дикенс живее през Викторианската епоха, когато употребата на наркотици (опиум и кокаин) е била популярна, достъпна и не била забранена от лекарите. Дори понякога наркотици се предписвали като антидепресанти. Големият писател бил пристрастен към наркотиците. Като се имат предвид спомените на хора, които са го познавaли – за виденията, които имал и странното му поведение, от „Коледна песен” ни побиват тръпки.
 
Луис Карол и Викторианската епоха
 
Луис Карол също е живял през Викторианската епоха. Той използвал лауданум (опиум с алкохол) като форма на лечение. Много хора сериозно смятат, че „Алиса в страната на чудесата” е толкова гениална заради това. Има теории, според които книгата е трябвало да бъде описание на психеделично преживяване.
 
Зигмунд Фройд и трудовете му за кокаина
 
През 1884 г. Зигмунд Фройд се интересува от нов аналгетик: кокаин. През следващите три години той публикува няколко научни труда, в които е изумен от това, което кокаинът може да направи. Започнал да го предписва на годеницата си и го препоръчвал на приятелите си. Но в началото на 1887 г. учените разбрали, че кокаинът не е толкова безобиден, колкото всички преди са смятали и Фройд е съден за пропаганда на наркотици. Той съжалявал за стореното и се опитвал да се отърве от зависимостта до 1900 година.
 
Шарл Бодлер и „The Club des Hashischins”
 
От 1844 до 1848 г. поетът посещава „The Club des Hashischins”. Според казаното от другите членове на клуба „Бодлер опитал хашиш два пъти за експеримент”. Това „щастие“ било отвратително за него. По-късно Бодлер имал кратко пристрастяване към опиума, но успял да го преодолее бързо и създал страхотно описание на влиянието на наркотиците върху човешкото тяло – „Изкуствен рай”.
 
Михаил Булгаков и разрушаването на мита
 
Когато хората говорят колко мощни са романите на Булгаков, често се сещаме за „Морфин”, за който не само е писал, но и е ползвал. През 1916-1917 г. Булгаков работи като селски лекар и това е първият път, когато използва морфин, за да убие ужасните болки, причинени от дифтерия. На писателя му били необходими пет години, за да се лекува тайно от зависимостта и успял през 1921 г. Всички спомени за този период са описани в „Морфин”, която е написана през 1927 г. Да, писателят е бил пристрастен към наркотиците, но никога не е писал романи под тяхно влияние.
 
Bright Side предупреждава: не опитвайте това у дома. Писателите са станали такива, каквито са, благодарение на невероятния си талант. Освен това са смятали наркоманията за наказание, а не за помощ.

За още любопитни новини и снимки харесайте страницата на Dariknews.bg във Facebook тук