Любимците на публиката Петър и Галена отпаднаха от “Един за друг” на крачка от големия финал на романтичната надпревара. Двамата участваха в една забавна игра на въпроси и отговори и разкриха любопитни факти за себе си.
Галена: Здравейте, ние сме Галена.
Петър: И Петър.
Галена: От “Един за друг”.
Петър: Сезон 5.
Галена: И сега ще играем много интересна игра.
Губили ли сте портфейла или ключовете си?
Петър: Няколко пъти.
Галена: Много пъти. Постоянно забравям къде съм ги оставила. Портмоне, телефон, ключове. Губила съм си портмонето няколко пъти.
Петър: Има го на запис, че си признава.
Галена: А ти какво губиш, я кажи!
Петър: Портфейл 2 пъти съм си губил, шапки 5-6 пъти.
Галена: Точно така. Купува шапка и след няма и 5 минути тя е загубена. Повече не купуваме шапки. Край! Шапки - НЕ!
Петър: Точно на Барселона, да. За половин час имах шапка. Купих си я и... след половин час в метрото я забравих.
Писали ли сте на непознат в социалните мрежи?
Галена: Еееее, как не? [ПЕТЪР]: Е, на кой съм писал?
Галена: Мен познаваше ли ме? А, защото аз първа съм ти писала. Да, де, ама после, след 6 месеца ти ми писа. Не си ме познавал още. Я обърни, обърни! Двамата сме писали!
Бихте ли взели заем, за да обзаведете жилището си?
Галена: Ние взехме. Но не за обзавеждане, а за закупуване на жилище. За обзавеждане?!? Ами, да!
Петър: Какво значение има как си разпределяш парите? Трябваше да си вземем заем.
Галена: Пък за какво ще го ползваш...
Бягали ли сте от час в училище?
Петър: Рядко.
Галена: Мамо, извинявай. Бягала съм. Съжалих, ама вече бях избягала и майка ми вече знаеше. Не ме би, ама... Защо си избягал? Кога? Нали си по датите? Кога, кой ден?
Петър: Е, чак така с дата... не... ама, когато бяхме малки, целият клас решава, че няма да се ходи и... аз, за да не се цепя от колектива.
Галена: Да не ти го нацепи той.
Петър: Заминавам, да. Иначе не съм фен на бягането.
Галена: Ето, и ти си участвал в коалиции, какво се правиш?
Използвали ли сте чужда четка за зъби?
Петър: Аз по погрешка съм ползвал нейната.
Галена: Виж какви неща научавам тук.
Петър: Защото тя ползва моята, в смисъл... тя е с накрайници. И на нейната ѝ свършва батерията и тя, много ясно, че забравя да си сложи четката да се зарежда - ЦЪК, нейният накрайник на моята четка. Аз после си взимам четката без да гледам.
Галена: Ами, то е розовко, бе! [ПЕТЪР]: Да, ама върху черна четка, твоята е бяла!
Галена: Започвам да ги крия, да знаеш.
Петър: Започвай да ги зареждаш, не да ги криеш.
Галена: Това беше от нас. ДВАМАТА: Юхуууу!
Галена: Здравейте, ние сме Галена.
Петър: И Петър.
Галена: От “Един за друг”.
Петър: Сезон 5.
Галена: И сега ще играем много интересна игра.
Губили ли сте портфейла или ключовете си?
Петър: Няколко пъти.
Галена: Много пъти. Постоянно забравям къде съм ги оставила. Портмоне, телефон, ключове. Губила съм си портмонето няколко пъти.
Петър: Има го на запис, че си признава.
Галена: А ти какво губиш, я кажи!
Петър: Портфейл 2 пъти съм си губил, шапки 5-6 пъти.
Галена: Точно така. Купува шапка и след няма и 5 минути тя е загубена. Повече не купуваме шапки. Край! Шапки - НЕ!
Петър: Точно на Барселона, да. За половин час имах шапка. Купих си я и... след половин час в метрото я забравих.
Писали ли сте на непознат в социалните мрежи?
Галена: Еееее, как не? [ПЕТЪР]: Е, на кой съм писал?
Галена: Мен познаваше ли ме? А, защото аз първа съм ти писала. Да, де, ама после, след 6 месеца ти ми писа. Не си ме познавал още. Я обърни, обърни! Двамата сме писали!
Бихте ли взели заем, за да обзаведете жилището си?
Галена: Ние взехме. Но не за обзавеждане, а за закупуване на жилище. За обзавеждане?!? Ами, да!
Петър: Какво значение има как си разпределяш парите? Трябваше да си вземем заем.
Галена: Пък за какво ще го ползваш...
Бягали ли сте от час в училище?
Петър: Рядко.
Галена: Мамо, извинявай. Бягала съм. Съжалих, ама вече бях избягала и майка ми вече знаеше. Не ме би, ама... Защо си избягал? Кога? Нали си по датите? Кога, кой ден?
Петър: Е, чак така с дата... не... ама, когато бяхме малки, целият клас решава, че няма да се ходи и... аз, за да не се цепя от колектива.
Галена: Да не ти го нацепи той.
Петър: Заминавам, да. Иначе не съм фен на бягането.
Галена: Ето, и ти си участвал в коалиции, какво се правиш?
Използвали ли сте чужда четка за зъби?
Петър: Аз по погрешка съм ползвал нейната.
Галена: Виж какви неща научавам тук.
Петър: Защото тя ползва моята, в смисъл... тя е с накрайници. И на нейната ѝ свършва батерията и тя, много ясно, че забравя да си сложи четката да се зарежда - ЦЪК, нейният накрайник на моята четка. Аз после си взимам четката без да гледам.
Галена: Ами, то е розовко, бе! [ПЕТЪР]: Да, ама върху черна четка, твоята е бяла!
Галена: Започвам да ги крия, да знаеш.
Петър: Започвай да ги зареждаш, не да ги криеш.
Галена: Това беше от нас. ДВАМАТА: Юхуууу!
