Изследванията върху инстинктивността на човешката агресивност са провокативни, но не дават категорични резултати, защото не е възможно да се проведе точен експеримент върху хора.
Учените прибягнали до експерименти върху видове, различни от човека. Целта им била да получат допълнителна информация до каква степен агресията може да е вродена.
Изследователите решили да проверят дали разпространеното схващане за котките и плъховете е вярно.
Експериментът на Цинян Куо проучил агресията сред низшите животни.
„Кладенецът на отчаянието" - един от най-зловещите експерименти в историята
Преди близо половин век биологът направил опит да опровергае този мит.
Експериментът му бил прост.
Той отгледал котенце и плъх в една и съща клетка.
Котката не само че не нападала плъха, но дори се сприятелила с него. Освен това тя не проявявала никакво желание да гони или убива други плъхове, когато имала възможност за това.
Ужасните експерименти: Човекът-маймуна
Следователно котката не проявявала миролюбиво поведение само към своето другарче, но и към другите плъхове, които никога не е срещала.
Въпреки това този експеримент не доказал, че агресивното поведение няма инстинктивен характер, а само, че ранният опит може да потисне агресивния инстинкт.
Но какво щяло стане, ако едно същество порасне, без да има контакт с други същества? Ще прояви ли склонност към агресия или не?
Оказало се, че плъхове отгледани в изолация ( без да са имали по-ранен опит да се бият с други плъхове), се нахвърляли върху друг плъх, който е въведен в същата клетка.
В САЩ вече няма да използват шимпанзета като опитни животни
Нещо повече, отгледаните в изолация плъхове използвали същия модел на заплаха и нападение, който използвали и плъховете с опит.
Изводите от този експеримент
Въпреки че агресивното поведение може да се модифицира с опита, очевидно не е необходимо агресивността да се научава.
