Еволюцията е процес, който може да отнеме много години, затова винаги е интересно да се чуе кога даден вид се променя, за да се адаптира към средата си. Molecular Phylogenetics and Evolution публикува изследване, в което еколози са наблюдавали видове паяци в пещерите на Изреал в различни стадии на слепота. От наблюдаваните от тях видове пет са били полуслепи с намалени очи, а два вида са били напълно слепи.
Още по-интересно е, че във всяка пещера могат да бъдат открити многобройни видове паяци, като видовете стават все по-слепи, колкото по-навътре в пещерата навлизат. Установено е, че видовете извън пещерите все още имат нормални очи и зрение, докато видовете в тъмните части са с полунамалено зрение или с пълна загуба на зрението. Поради това, че тези животни живеят в чист мрак, би било логично видът постепенно да е еволюирал до загуба на зрение с течение на времето.
Тези паяци едва ли са единствените видове, живеещи в пещери, които са изоставили зрението си в генофонда. Зрението изразходва енергия, така че не би имало смисъл тези видове да продължават да се раждат с очи и да разхищават метаболитни ресурси в този процес. Вместо това те имат други еволюционни предимства, подходящи за тяхната среда, които им помагат да ловят храна и да избягват хищници.
Всъщност изследователите отбелязват, че слепите паяци са по-близко свързани с вид в Средиземноморието, отколкото с паяците от входа на пещерата, с които живеят в близост в Израел. Това накарало изследователите да изкажат теорията, че полуслепите и напълно слепите видове са имали общ прародител. Друго предположение е, че видът от дълбоките пещери и видът от входа са от отделни популации.
Една от възможните причини, поради които видовете, обитаващи пещери, се различават от паяците на входа, може да се дължи на събитие на измиране, предизвикано от климатичните промени. Изследователите посочват, че преди около пет милиона години в епохата на плиоцена е настъпило измиране, в резултат на което първоначалните видове-предци са изчезнали извън пещерата, а видовете, обитаващи дълбоките пещери, са единствените останки от тях. Събитията на измиране често водят до бързо видообразуване поради увеличаването на наличните ресурси за оцелелите видове.
Въпреки че събитията на измиране обикновено унищожават много видове, останалите могат да процъфтяват и популациите обикновено се разделят и разпространяват. След като тези популации се отделят от първоначалните видове, те започват да създават нови популации и да създават съвсем нови видове. Може би точно това се е случило с тези паяци, обитаващи пещери, но със сигурност ще има още изследвания, тъй като те продължават да наблюдават тези видове.
Друга интересна подробност, която изследователите наблюдават, е липсата на смесване между паяците, които се намират в дълбоките части на пещерата, и видовете, живеещи навън. Въпреки че тези два вида са живели в сравнително близки помещения, обитателите на пещерата не са могли да оцелеят в осветената част на пещерата и затова не са се чифтосвали помежду си. Това би обяснило и защо белезите на слепота и полусляпота са могли да се разпространяват непрекъснато при наблюдаваните видове.
Още по-интересно е, че във всяка пещера могат да бъдат открити многобройни видове паяци, като видовете стават все по-слепи, колкото по-навътре в пещерата навлизат. Установено е, че видовете извън пещерите все още имат нормални очи и зрение, докато видовете в тъмните части са с полунамалено зрение или с пълна загуба на зрението. Поради това, че тези животни живеят в чист мрак, би било логично видът постепенно да е еволюирал до загуба на зрение с течение на времето.
Тези паяци едва ли са единствените видове, живеещи в пещери, които са изоставили зрението си в генофонда. Зрението изразходва енергия, така че не би имало смисъл тези видове да продължават да се раждат с очи и да разхищават метаболитни ресурси в този процес. Вместо това те имат други еволюционни предимства, подходящи за тяхната среда, които им помагат да ловят храна и да избягват хищници.
Всъщност изследователите отбелязват, че слепите паяци са по-близко свързани с вид в Средиземноморието, отколкото с паяците от входа на пещерата, с които живеят в близост в Израел. Това накарало изследователите да изкажат теорията, че полуслепите и напълно слепите видове са имали общ прародител. Друго предположение е, че видът от дълбоките пещери и видът от входа са от отделни популации.
Една от възможните причини, поради които видовете, обитаващи пещери, се различават от паяците на входа, може да се дължи на събитие на измиране, предизвикано от климатичните промени. Изследователите посочват, че преди около пет милиона години в епохата на плиоцена е настъпило измиране, в резултат на което първоначалните видове-предци са изчезнали извън пещерата, а видовете, обитаващи дълбоките пещери, са единствените останки от тях. Събитията на измиране често водят до бързо видообразуване поради увеличаването на наличните ресурси за оцелелите видове.
Въпреки че събитията на измиране обикновено унищожават много видове, останалите могат да процъфтяват и популациите обикновено се разделят и разпространяват. След като тези популации се отделят от първоначалните видове, те започват да създават нови популации и да създават съвсем нови видове. Може би точно това се е случило с тези паяци, обитаващи пещери, но със сигурност ще има още изследвания, тъй като те продължават да наблюдават тези видове.
Друга интересна подробност, която изследователите наблюдават, е липсата на смесване между паяците, които се намират в дълбоките части на пещерата, и видовете, живеещи навън. Въпреки че тези два вида са живели в сравнително близки помещения, обитателите на пещерата не са могли да оцелеят в осветената част на пещерата и затова не са се чифтосвали помежду си. Това би обяснило и защо белезите на слепота и полусляпота са могли да се разпространяват непрекъснато при наблюдаваните видове.
