Името му е Стефан Апостолов, но в Америка го знаят като Стивън Апостолоф. Той е един от най-популярните режисьори на еротични филми в Холивуд от 60-те и 70-те години на миналия век. У нас почти никой не е чувал за него, защото в САЩ той е работил под псевдоними. Дори най-близките му в България не са знаели с какво точно се занимава отвъд Океана. В писмата, които изпращал едно време, пишел, че снима комедии за млади хора.
Невероятната история на Стивън Апостолоф, който е починал през 2005 г., разказва в документалния си филм „Татко снима мръсни филми" режисьорът Йордан Тодоров. Той е и сценарист на лентата, която ще бъде показана на 15 март (четвъртък) от 20.30 ч. в Централния военен клуб в рамките на София филм фест. Зад нея стои продуцентската компания АГИТПРОП, а оператори са популярният тандем Борис Мисирков/Георги Богданов.
За началото на проекта режисьорът си спомня: „Един ден получих мейл от мой приятел, с когото правихме блог за кино. Мейлът беше много странен, пишеше следното: Виж кой е снимал еротичните сценарии на Ед Ууд. Разбира се, аз знаех кой е Ед Ууд, заради филма с Джони Деп на Тим Бъртън (бел.ред. Ед Ууд е американски режисьор, сценарист, продуцент, актьор, писател). Направих проверката и се оказа, че има един човек, на когото фамилията му звучи българска".
Така, преди повече от пет години, Йордан Тодоров започва своето разследване кой е Стивън Апостолоф. Докато го търси попада на един от синовете му и от него разбира, че режисьорът наскоро е починал. Йордан на няколко пъти пътува до Америка, за да сглоби историята на живота му. Ето какво разказа той пред Дарик: „Проучването за филма продължи близо четири години и половина. През това време аз ходих няколко пъти до САЩ, за да проуча архива на Апостолоф в едно градче Мейса, Аризона. Говорих с близките му, те ми гласуваха абсолютно доверие да отида и да се заровя в този архив. Беше като пътуване назад във времето".
Стефан Апостолов е роден в Бургас през 1928-а. Още като младеж, заради борбата си срещу народната власт, попада в затвора по обвинение в тероризъм. През 1948 г. успява да избяга от страната, скрит в трюма на финландски товарен кораб. Стига до Истанбул, после отива в Париж, живее и в Канада, а през 1952-а се мести в Лос Анджелис. Първият му еротичен филм е „Оргията на мъртвите".
Ето още от интервюто с Йордан Тодоров за „Татко снима мръсни филми" и Стивън Апостолоф:
Стивън Апостолоф е бил уверен, че ще успее като режисьор, било то на стандартни филми или еротични. Той просто е искал това нещо на всяка цена. Самата идея за живот в киното, като режисьор или продуцент, е била неустоима за него.
Защо започва да прави точно еротични филми?
Апостолоф започва да снима еротични филми защото това е ниша, която тогава все още не е достатъчно заета. Той успява да се впише в тази ниша и намира една добра среда, в която да вирее. Парите също са фактор, който не бива да се подценява. По това време, средата на 60-те години, един стандартен еротичен филм може да бъде заснет за около 20 000 долара, а в същото време той може да направи само за около седмица печалби от около 100 000 долара. Това са филми с много евтини специални ефекти. Цитирам едно изказване на един кинокритик, който участва в нашия филм. Той казва, че най-евтиният специален ефект е когато момичето свали горнището си. Така че тези филми са били пълни с евтини специални ефекти. Това е бил основният коз.
Понеже стана дума за пари, какви пари е печелил Апостолоф от тези филми? Какъв стандарт на живот е имал в Америка?
Той забогатява много бързо, още в края на 60-те години. Живее в Холивуд, по-късно си купува къща там с огромен басейн, с игрище за голф, с прислужница, с мебели в стил Луи XIV. Той винаги е карал най-добрите коли, винаги е пушил най-големите пури, винаги е бил изключително добре облечен. Въобще доста охолен живот е водил.
Каква част от невероятната му история намира място в 60-минутния документален филм за него?
Ние не можехме да обхванем необятното. Аз успях да вкарам една голяма част от важните неща, които са се случили в живота му и то в една доста добра драматургична форма. Смея да твърдя, че този филм, макар и документален, по някакъв начин се гледа като игрален. Трудно е да се събере един толкова богат живот в едночасов филм, затова и ние решихме да публикуваме биографията му, която излиза на 27 април от издателство „Сиела". Тя ще включва много снимки от неговия архив, които никога преди това не са били публикувани, както и историите, които не намериха място във филма. Като добавка към книгата ще има ремастерирана версия на най-известния му филм „Оргията на мъртвите".
