За британските музиканти от група Blake се знае твърде малко – заедно са от година и половина, намерили са се чрез Facebook, името няма нищо общо със Седморката на Блейк, а с британския поет Уилям Блейк.
Те са четирима, изглеждат и се държат като лондонски джентълмени и всички са учили оперно пеене.
Дарик ги покани и им зададе няколко въпроса, за да научим повече за тях, тъй като дори информацията в интернет е много оскъдна. Със сигурност обаче знаем, че тази вечер те ще оберат овациите на международния хайлайф на партито за първия рожден ден на списание "Его" в "Кемпински Зографски".
Сигурно имате голяма класация на глупави въпроси, които ви задават. Кой е най-глупавият въпрос, който ви зададоха за всичките тези 500 интервюта?
Дадохме интервю за едно списание – един от най-глупавите въпроси, който ни зададоха, беше: Коя е любимата ви храна. Често ни питат и кое е най-дразнещото качество на някого от групата. Винаги е много трудно да се отговори на такъв въпрос, звучи обидно.
Въпроса с храната веднага го задрасквам (смеят се). Разкажете за Blake – най-напред що за име е Blake и дали има нещо общо със Седморката на Блейк, който беше много популярен сериал в България и Великобритания преди двайсетина години.
Много често ни задават този въпрос. Името ни няма нищо общо със Седморката на Блейк. В интерес на истината кръстихме групата на британския поет Уилям Блейк. Имаме една доста интересна песен – "Йерусалим", която беше включена в първия ни албум. Тя беше доста известна във Великобритания, именно той е авторът на стиховете, по които е направена песента. Писал е преди около 250 години – той е много известен поет и е много брит, точно като нас.
Кой измисли името, кой предложи да се кръстите на поета Блейк?
Предложихме много имена, вече не помним кой измисли точно това, но така или иначе беше най-доброто име.
Обикновено когато четирима симпатяги се съберат в група, всеки от тях трябва да има някаква слава. Единият е дивият, другият е спокойният, трети – спортист... Има ли такова нещо при вас?
Ние сме различни, но сме прекалено много време заедно. По тази причина звучим и изглеждаме много подобни един на друг. Имаме и еднакво чувство за хумор.
Знам, че сте се запознали благодарение на Facebook. Каква е тази история, не й вярвам съвсем?
Всичко започна преди 18 месеца, когато Джус и Оли измислиха идеята да съберем група. С помощта на Facebook се свързаха с мен и със Стивън. Джус познаваше Оли от училището по музика и драма, но му нямаше телефона, така че Facebook се превърна в много добро средство да се свържем един с друг. За първи път се срещнахме именно в училището по драма. Стивън вече имаше мениджър, свърза се с него, попита го дали може да ни даде някакъв съвет. Два дни по-късно вече бяхме в Universal Records, предложиха ни договор за албум, записвахме в рамките на няколко месеца и албумът се появи в магазините. Така че всичко се случи благодарение на Facebook. Ако нямаше Facebook, никога нямаше да се свържем един с друг.
Бройката четирима окончателна ли е? Благодарение на Facebook може ли да се присъедини към вас и пети член, освен Иън Макгрегър?
Проблемът е, че ако сте повече хора, трябва да делите парите на повече. Изключение бихме направили само за Иън Макгрегър.
Прави ми впечатление, че пеете на доста спортни събития. Ако си говорим само за изпълнения на спортни събития, на кое спортно събитие най-много ви се пее – на финала на FA Cup ли?
Би било прекрасно, ако можехме да свирим на финала на FA Cup. Надявам се през 2012, когато са насрочени Олимпийските игри в Лондон, да можем да свирим и на тях. Обичаме спорта. Любимият ни спорт във Великобритания е ръгбито.
Q: Казват, че е сравнително лесно да направиш първи добър албум и много трудно – да направиш втори добър албум. Какво мислите за това?
Трябва да вложиш 100 процента от себе си във всякакъв вид музика, която би създал. Смятам, че хората казват това, защото вторият албум, който очакват, може да е нещо различно, защото сме горди с първия си албум, който спечели класическите награди BRIT. Колкото повече се занимаваш с музика, толкова повече научаваш какво има значение и какво няма. Когато стигнеш до втория или третия албум, се променяш, постепенно напредваш и узряваш.
Какво очаквате от българската публика, ако изобщо очаквате нещо от публиката на различните места?
Нещата са едни и същи, където и да отидем. Надяваме се, че където и да сме, хората ще харесат музиката ни. Надяваме се да получим шанса да се връщаме все по-често, да направим турне или нещо такова.
Къде се класира това интервю в класацията на глупаво интервю и въпроси от онези 500?
П скалата между 1 и 10, където №1 е перфектното интервю, а 10 – интервю, проведено от дявола, това интервю е на второ място, така че то наистина е добро.
