/ ThinkStock/Getty Images
Тази творба всъщност е и единствената, която носи подписа на Микеланджело
Когато изработва една от най-известните си творби „Пиета”, Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони е едва на 22 години. Днес той е смятан за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело.

Поръчката за „Пиета“ Микеланджело получава през ноември 1497 г. от френския кардинал Жан Билер, който е бил представител в Рим, за гробницата му. Високата 1,74 м статуя Микеланджело изсича от един-единствен блок от мрамор от Карара, който сам избира. Скулптурата е първият шедьовър, направен от такъв мрамор, който се превръща в любим материал на твореца, и първата от поредица творби на тази тема от автора.

Творбата, създадена в чест на 1500-годишния юбилей от рождението на Христос, изобразява тялото на Исус в скута на майка му Мария след свалянето му от кръста. А двете фигури, изработени в естествени размери, са едни от най-завършените произведения на Микеланджело.
 
Любопитен факт е, че тази творба всъщност е и единствената, която носи подписа му. След като статуята е изложена в базиликата „Св. Петър”, той също отива да види творението си. Дочува, че хората, скупчили се пред статуята, се питат кой е авторът. Микеланджело сам чува как работата му бива приписвана на друг: „Нашият Гобо от Милано”. Завладян от ярост, по-късно вечерта той се промъква в базиликата и с длето изписва около гърдите на Дева Мария: „Микеланджело Буонароти, Флоренция, направи това”. След това обаче съжалява за действията си и се заклева, че никога повече няма да подпише друго свое творение.

Микеланджело завършва творбата си през 1499 г. Днес изключителният му талант е оценен високо и „Пиета” е определяна като шедьовър. По онова време обаче скулптурата скандализира кардиналите. Най-голямата критика била, че Мария изглежда твърде млада, за да бъде майка на 33-годишен мъж.
 
През 18 в. статуята е пренесена в една от капелите на базиликата „Свети Петър“ в Рим. При транспортирането й е повреден палеца на лявата ръка на Дева Мария.

Много повече поражения шедьовърът получава след агресивно нападение през 1972 г. Тогава австралийският геолог от унгарски произход Ласло Тот, с викове „Аз съм Исус Христос - възкръсналият от мъртвите”, се нахвърля върху статуята с чук.
  33-годишният мъж успява да нанесе 12 удара, с които оставя тежки поражения по шедьовъра - откършени са лявата длан и ръката на Богородица; от главата на статуята, изобразяваща как Божията майка оплаква сваления от кръста Исус, са откъснати парчета, избит е носът. Общо около 100 фрагмента се търкалят по пода на базиликата „Св. Петър”, докато мъжът бива повален.
 
Вандалският акт провокира широк дебат как да бъде реставрирана статуята. Някои историци и реставратори искат статуята да бъде оставена повредена като символ на насилието. Други настояват тя да бъде реставрирана, но ясно да се очертаят повредените места като историческо свидетелство за случилото се.

От Ватикана обаче настояват за т.нар. интегрална реставрация, която не оставя видими следи от намесата.
 
От снимки близо половин година реставратори идентифицират късчетата и фрагментите, пръснати по пода на „Св. Петър“. За да не бъде местена, около статуята в храма е издигната импровизирана лаборатория, в която след това започва сглобяването им.
С помощта на „невидимо“ лепило и прах от същия мрамор, използван за статуята, специалистите я възстановяват парче по парче. По пощата пък мистериозно пристига фрагмент. Оказва се, че турист от САЩ прибрал парчето в суматохата около арестуването на Тот, но по-късно „се обадила съвестта му”.

И все пак след събирането на парчетата, останали други празнини. Те били запълнени с помощта на копие на статуята, направено преди нападението.
 
Така само 10 месеца след грозното нападение „Пиета“ отново можела да се види в параклиса, носещ нейното име. След реставрация, статуята е поставена зад непробиваемо стъкло, вдясно от входа на базиликата, където и днес посетителите могат да се насладят на красотата и изяществото на шедьовъра.

За още любопитни новини и снимки харесайте страницата на Dariknews.bg във Facebook тук