Изследователи са открили промени в ДНК на белите мечки, които биха могли да помогнат на животните да се адаптират към по-топлия климат. Това е първото проучване, в което се установява статистически значима връзка между повишаването на температурите и промените в ДНК на диви бозайници.
Климатичните промени заплашват оцеляването на белите мечки. Очаква се две трети от тях да изчезнат до 2050 г., тъй като ледената им среда се топи и времето става по-топло.
Учени от Университета на Източна Англия са открили, че някои гени, свързани с топлинния стрес, стареенето и метаболизма, се държат по различен начин при белите мечки, живеещи в Югоизточна Гренландия, което предполага, че те може би се приспособяват към по-топлите условия, съобщи в. „Гардиън“.
Изследователите анализирали кръвни проби, взети от бели мечки в два региона на Гренландия, и сравнили „скачащите гени“ – малки, подвижни части от генома, които могат да повлияят на начина, по който работят други гени. Учените разгледали гените във връзка с температурите в двата региона и свързаните с тях промени в генната експресия.
„ДНК е инструкцията във всяка клетка, която определя как организмът расте и се развива. Сравнявайки активните гени на тези мечки с данните за местния климат, открихме, че повишаването на температурите изглежда води до драстично увеличение на активността на скачащите гени в ДНК на мечките в Югоизточна Гренландия“, заяви водещият изследовател д-р Алис Годън.
Тъй като местният климат и хранителните навици се променят в резултат на промените в местообитанията и плячката, предизвикани от глобалното затопляне, генетиката на мечките изглежда се адаптира. Групата мечки в най-топлата част на страната показва повече промени от популациите по-на север. Авторите на проучването смятат, че тези промени могат да ни помогнат да разберем как белите мечки могат да оцелеят в един затоплящ се свят, да ни дадат информация за това кои популации са най-застрашени и да насочат бъдещите усилия за опазване.
Това е така, защото резултатите, публикувани в списание Mobile DNA, показват, че променящите се гени играят решаваща роля в еволюцията на различните популации на бели мечки.
„Това откритие е важно, защото за първи път показва, че уникална група бели мечки в най-топлата част на Гренландия използват „скачащи гени“, за да пренапишат бързо собствената си ДНК, което може да е отчаян механизъм за оцеляване срещу топящия се морски лед“, каза Годън.
Температурите в Североизточна Гренландия са по-ниски и по-малко променливи, докато в югоизточната част има много по-топла и по-малко ледена среда с резки температурни колебания.
ДНК последователностите при животните се променят с времето, но този процес може да бъде ускорен от стреса на околната среда, като например бързото затопляне на климата.
Наблюдавани са някои интересни промени в ДНК, като например в области, свързани с преработката на мазнини, които биха могли да помогнат на белите мечки да оцелеят, когато храната е оскъдна. Мечките в по-топлите региони са имали по-груба, растителна диета в сравнение с мазната, основана на тюлени диета на северните мечки, и ДНК на югоизточните мечки изглежда се е адаптирала към това.
„Идентифицирахме няколко генетични горещи точки, където тези скачащи гени бяха много активни, като някои от тях се намираха в протеинокодиращите региони на генома, което предполага, че мечките претърпяват бързи, фундаментални генетични промени, докато се адаптират към изчезващата си среда на морския лед“, обясни водещият изследовател.
Следващата стъпка ще бъде да се разгледат други популации на бели мечки, от които има 20 по целия свят, за да се види дали подобни промени се случват и с тяхното ДНК.
Това изследване може да помогне за защитата на мечките от изчезване. Но учените настояват, че е от решаващо значение да се спре ускоряването на повишаването на температурите чрез намаляване на изгарянето на изкопаеми горива.
„Не можем да бъдем самодоволни, това дава известна надежда, но не означава, че белите мечки са изложени на по-малък риск от изчезване. Все още трябва да правим всичко възможно, за да намалим глобалните въглеродни емисии и да забавим повишаването на температурите“, подчерта Годън. | БГНЕС
