Емануела Толева е жената до един от най-влиятелните телевизионни продуценти в България Андрей Арнаудов и е сестра на Доротея Толева – актрисата, която се снима с Том Круз в последния филм от поредицата „Мисията невъзможна”. В откровено интервю пред Мариян Станков – Мон Дьо тя разкри, че очаква второто си дете, съобщава NOVA.
„Искам да кажа, че Васко ще става батко. Това е нещо, което чакаме с голяма радост и нетърпение. Това е момент, за който и аз, и Андрей сме готови. И двамата. Защото Андрей беше готов по-рано от мен да стане баща за втори път“, заяви тя.
„Васко разбра. Искахме да изчакаме да започне лятната ваканция и той да спре да ходи на детска градина. Казахме му, докато бяхме на почивка в чужбина. След това на всеки, който срещаше, казваше: „Знаете ли, че мама има бебе в корема и аз ще съм батко?“. Знаех, че ако му кажем по-рано, докато все още е на градина - ще разберат всички“, споделя тя.
Емануела разказа за прегръщането на истината за нашето минало и болката по пътя. Лошите отношения между родителите ѝ раждат таен свят, в който тя намира утеха в началото. А там с отворени обятия я чакат анорексията и булимията. Всяка хапка е протест, а всяко поглеждане в огледалото - страх. Емануела връща лентата назад и признава за капана на ужасната си зависимост.
„Аз съм човек, който умее да поема отговорност. Появявайки се на този свят със сестра близначка - егоизмът за мен е напълно непозната дума“, споделя тя.
По думите ѝ „детството, което е имала, не е това, което иска да даде на своите деца“.
„Невинаги е било хубаво, невинаги е било уютно и приятно у дома. Взаимоотношенията на родителите ми имаха много неприятна динамика. И до ден-днешен се разчувствам и ми става мъчно, когато говоря на тази тема“, спомня си Толева.
Тя разказа и за проблемите си с булимията и анорексията.
„Първоначално спрях да се храня. Това е анорексия. След това толкова бях спряла да се храня, че като започнах да се храня - не можех да се храня. Това беше много дълъг процес... продължи години. Борба е. Това е зависимост. След това се появи булимията. Никога не е, за да си слаб. Така се научаваш да преработваш стреса. След това се чувстваш по-добре. На третата година осъзнах, че не съм добре. Научаваш се никой да не разбира за това. Става ти част от ежедневието“, споделя тя.
„Искам да кажа, че Васко ще става батко. Това е нещо, което чакаме с голяма радост и нетърпение. Това е момент, за който и аз, и Андрей сме готови. И двамата. Защото Андрей беше готов по-рано от мен да стане баща за втори път“, заяви тя.
„Васко разбра. Искахме да изчакаме да започне лятната ваканция и той да спре да ходи на детска градина. Казахме му, докато бяхме на почивка в чужбина. След това на всеки, който срещаше, казваше: „Знаете ли, че мама има бебе в корема и аз ще съм батко?“. Знаех, че ако му кажем по-рано, докато все още е на градина - ще разберат всички“, споделя тя.
Емануела разказа за прегръщането на истината за нашето минало и болката по пътя. Лошите отношения между родителите ѝ раждат таен свят, в който тя намира утеха в началото. А там с отворени обятия я чакат анорексията и булимията. Всяка хапка е протест, а всяко поглеждане в огледалото - страх. Емануела връща лентата назад и признава за капана на ужасната си зависимост.
„Аз съм човек, който умее да поема отговорност. Появявайки се на този свят със сестра близначка - егоизмът за мен е напълно непозната дума“, споделя тя.
По думите ѝ „детството, което е имала, не е това, което иска да даде на своите деца“.
„Невинаги е било хубаво, невинаги е било уютно и приятно у дома. Взаимоотношенията на родителите ми имаха много неприятна динамика. И до ден-днешен се разчувствам и ми става мъчно, когато говоря на тази тема“, спомня си Толева.
Тя разказа и за проблемите си с булимията и анорексията.
„Първоначално спрях да се храня. Това е анорексия. След това толкова бях спряла да се храня, че като започнах да се храня - не можех да се храня. Това беше много дълъг процес... продължи години. Борба е. Това е зависимост. След това се появи булимията. Никога не е, за да си слаб. Така се научаваш да преработваш стреса. След това се чувстваш по-добре. На третата година осъзнах, че не съм добре. Научаваш се никой да не разбира за това. Става ти част от ежедневието“, споделя тя.
