Казват, че в понеделник става ясно. Кой понеделник всъщност? Защото сякаш никой не си дава сметка, че някои неща отдавна са ясни. Така блестят, че очите болят. Така крещят, че ушите се страхуват от мощната звукова вълна.
Някои неща са толкова ясни, че колкото по-често се повтарят, толкова повече се затвърждава мнението, че оправяне няма. Тоест има, но са необходими години. Години, през които да се сменят няколко поколения.
И за Румяна Желева всичко е ясно. Но въпреки това за нея бяха изписани купища страници. Едни се упражняваха над нейната некомпетентност, други дискутираха цвета на косата й, трети я защитаваха, четвърти се срамуваха, а пети се подхилкваха отстрани.
Отстрани. Колко ужасна е тази дума и какви неподозирани тайни разкрива.
Нито един от епистоларните крале и кралици не погледна отстрани, не мина границата, не обгърна с поглед България.
Ако беше го направил, щеше да се цапне по главата, да си каже "вярно, бе", да се посипе с пепел. Защото, когато се погледне отстрани, наистина отстрани, се виждат няколко милиона клонинги на Румяна Желева. Те се разпознават у дома, на работното място, на улицата, в магазина. Това сме аз, ние, вие, онези там. Това са много от нас. Дали не всички?
Така както е безумно да се винят зли сили, старо проклятие или не-знам-какво-си за опустошителното земетресение в Хаити, така и тук няма какво да виним освен естеството на нещата. В един момент е виновна геологията, в друг - генеалогията, в трети - историята, и т.н.
Но да се върнем към Желева, макар при други обстоятелства точно тя да трябваше да отговаря за Хаити. И точно като в Хаити, ето няколко причини, които ме карат да вярвам, че това, което се случи в Брюксел не е нито отмъщение, нито заговор, нито вуду магия срещу България.
Просто това е софтуера, зареден от много години в българската глава. И измъкването ще отнеме още толкова много години. И дори след тези "толкова много години" пак не е сигурно, че ще се случи. И после не се срамувайте от Желева, моля. Защото тези настройки на типичния български софтуер са в главите на всички нас:
1. Програмата "Да минеш метър"
Това е наследство, което няма как да бъде зачеркнато. То е навсякъде. Вече никой не вярва в бабини изцепки от рода на "труд боклук не става". Какъв труд, какви пет лева?
В България минаваш метър. Навсякъде. В училище, на изпит, на пътя, на работа. За какво да се готвиш за изпит, като ще минеш метър? Под "минеш метър" се разбира и "ще си платиш", "ще се разбереш с изпитващия", "ще уредиш нещо по втория начин".
2. Програма "Знам всичко по география, защото България е на кръстопът"
Моля? Принципно, една нация получава това, което заслужава. И едно от тези неща е географията. Добре е да се знае, че България никога не е била и няма да бъде на какъвто и да било кръстопът. Ако това по някакъв странен и мазохистичен начин ви е вдъхновявало по време на уроците по география, скъсайте тази страница от учебника и я запалете. България по-скоро пречи, отколкото помага на някои да мине, за да стигне донякъде. България е избягвана, не е предпочитана. И просто не е на кръстопът.
(Сега се сещам, че май наистина сме на кръстопът. Та нали винаги като си в чужбина обясняваш, че България е там, абе отдясно на Сърбия, отгоре се пада Румъния, do you get it?)
3. Програма "Имаме богата история"
Забавлявате ли се, когато българи говорят за това колко са нагли французи, италианци и гърци? Или като слушате как не сме зачитали историята си, а тя е - да знаете - голяма история. Какво пък толкова, някакъв Истанбул, някакъв Рим, някакъв Париж, някаква Прага. Огледайте се наоколо и помислете пак. Къде точно ще заведете един жител на Чехия, Италия, Румъния? Къде, че нещо не се сещам?
4. Програма "По-добре сме от Румъния"
Любимото сравнение тръгна преди години, когато България кандидатстваше за членство в ЕС. Току-виж по някакъв мъгляв показател излизахме преди Румъния и вълна от национална гордост заливаше като цунами страната. Всички се къпехме във вълните и пляскахме от удоволствие. После Кунева засенчи техния еврокомисар и пляскахме весело с ръчички. Да, но Кунева полагаше много усилия, работеше, учеше. Ние обаче си запомнихме, че от Румъния сме си по-напред и това е. А когато някой колега отиваше до Румъния и казваше, че май не сме по-напред, го гледахме учудено.
И така до следващия път. Ссамо дето този следващ път се оказа фатален и румънският кандидат-комисар се представи отлично, беше си научил урока, не вярваше, че ще мине метър, че богатата история на страната ще му помогне, нито географското й положение).
5. Програма "Защо да правим нещо хубаво, когато има гооолям руски пазар и той поглъща стоките трето качество"
Защо да произвеждаме нещо добро, като и трето качество заминава за Съюза. От какъв зор да се мъчим? Четиридесет и пет години правехме неща трето качество, а след това 45 години ще плачем, че сме обърнали гръб на руския пазар. Първо руският пазар отдавна не е толкова голям. Второ, пазарът на ЕС е точно 7 пъти по-голям, ама защо да се напъваме да произвеждаме първо качество?
6. Програма "Чушкопекът и майтапът"
Би следвало да се очаква, че една земеделска страна бъка от изобретения, които правят живота на полето по-лек. Уви, такива няма.
Селските български изобретения са две - чушкопек и чувство за хумор. Сега никой не знае дали наистина българина вярва в това за чушкопека или се е майтапил. Ама той и като гласува се майтапи. И като работи да се майтапи. Ами да. Не се бяхте замисляли, нали? Просто защото това е нов хумористичен връх, изтънчен и елегантен, толкова извисен, че досега не сме го уловили.
Този списък може да продължава до безкрай. Но точно на номер 6 е добре да спре. Защото оценката за България, погледната отстрани, не е отличен 6, а слаб 2.
И защото тези редове не са плод на бг-скептицизъм. Аз обичам България. Харесва ми да живея и работя тук. Просто нещата в България са такива. И е малко вероятно скоро да се променят. Трябва да минат години. Няколко поколения поне.
И пак е малко вероятно, защото отнема много време.
Точно като ефектът на пеперудата. Тя може да пърха с крилца над Китай и да предизвика ураган над Карибите. Просто е малко вероятно и ще отнеме много време.
Няколко поколения, които трябва да надмогнат страха от разнообразието.
