Много е тъжно да гледаш как един гениален българин за пореден път е оставен сам. Мнозина сигурно ще кажат, че шахматът си е просто шахмат, който се играе от двама души край една дъска. Това, което се случва обаче с Веселин Топалов в далечна Калмикия не е просто игра, дори не е просто битка за световната титла. Защото това вече се превърна в битка за достойнството на една малка държава, за вековното имперско самочувствие на друга – казано най-кратко, превърна се в политика. В тази игра Веселин Топалов се оказа сам, поне засега...
Въобще не ме интересува дали последните „тоалетни интриги” в мача за шахматната корона са инсценировка, за да се рекламира шахмата или местният феодал Кирсан Илюмжинов да стане шеф на Международния олимпийски комитет, каквито амбиции имал. Не ме интересува дали, ако има театро, Топалов и Крамник са взели милионни хонорари за ролите си. Защото българинът заслужава много повече пари, само заради гениалния си мозък. От личен мой интерес е световният шампион да е българин, само че си мисля, че това е интересът и на моята България. Поправете ме, ако греша!
Жалкото е, че не видях някой от тези костюмирани така наречени държавници, чиито работни места са в идеалния център на София, да прояви и капчица съпричастие към случката. Имам предвид една нормална човешка морална подкрепа за Веселин, едно уверение, че цяла България стои зад него и стиска палци за успешен край на този мач. Не чух такова нещо и затова мога да кажа на тези хора: „Господа политици, Веселин Топалов няма нужда от вас! Вие имате нужда от него!” Затова сега е моментът, при 4:4 да покажете, че заедно с всички българи сте с него. После е лесно да го разкарвате като мечка на синджир по всички държавни институции, да се снимате и усмихнати да търсите с поглед работещи телевизионни камери. То тогава пък ще е и последната седмица преди изборите, горе-долу това ще ви е работата... Сега е трудното, подкрепете го сега!
Няма нормален човек, който да се зове русофоб, няма нормален човек, който да мрази нещо, просто защото то съществува. Странно защо обаче си мисля, че историческа и политическа обремененост на българските държавници пречи за нормално отношение към тази велика страна. Какво толкова, каквото и да се случи български и руски президенти ще се разхождат и след време без вратовръзки в Сочи, а Херсон винаги ще си остане Херсон, въпреки че сега е в пределите на Украйна. Може да е вярно, че „Кат’ Русия няма втора...”, но с едно малко уточнение – с изключение на моментите, когато от другата страна е България. Сигурно, ако родните ни политици изповядват тази философия, и руският посланик в София ще си води преводач при официални събития, както е по протокол.
