Понастоящем почти осем милиона българи се люшкат между надежди и терзания. Само след малко повече от месец и тази балканска страна, както и съседката й – Румъния, стават членки на Европейския съюз.
Българският външен министър Ивайло Калфин демонстрира непоклатим оптимизъм. По неговите думи, правителството в София прави всичко за да може възможно най-скоро да направи скока към “Клуба на красивите и богатите.” За мнозинството негови сънародници този скок не е вече някаква далечна визия, тъй като в сравнение с европейския стандарт в икономически и обществен аспект България идва от дъното.
Какво ще стане с цените и заплатите в ерата на Европейския съюз? Дали най-сетне ще се поведе ефикасна борба срещу организираната престъпност? Кога ще бъде отворен изцяло строго ограниченият европейски трудов пазар? Какво ще стане с българското селско стопанство в рамките на аграрния пазар в Европейския съюз? Тези и други парливи въпроси занимават българите.
Промените – това е ясно – бързо ще се усетят и при задоволяването на ежедневните потребности. Така в някои части на страната предпочитаният от много българи бял хляб още сега поскъпна значително. Само че още от древността и през всички обществени системи цената на хляба е била политически фактор. Ако стане много скъп, както още в стария Рим , се стига до народни бунтове. Все още, според председателя на сдружението на производителите на хлебни изделия в България Георги Попов, цитиран от българските медии, цената на хляба в България е ниска. По думите му, цената на хляба в балканската страна е наполовина по-ниска от средното ниво на цената на този продукт в Европейския съюз. Това се отразява отрицателно върху производителите на зърно, казва Попов като посочва още, че приравняването към европейските стандарти изисква от българските производители на хлебни изделия големи инвестиции. Попов е сигурен, че цената на хляба ще се повиши.
Хлябът е само един пример за очакваните повишения на цените.Така че в България се дискутира ожесточено дали и при без това мизерните заплати изобщо може да се очаква подобаващо увеличение на заплатите. Така че докато дойде по-високо жизнено равнище, както обещава членството в Европейския съюз, българите трябва да се оповават на една изпитана фундаментална добродетел - търпението./БГНЕС/
