Коментар

Винопроизводители виждат бъдещето на бранша в отличното и качествено вино

6 юни 2013 10:36

Винопроизводителите виждат бъдещето на бранша в отличното и качествено вино, а ползата от присъединяването към Европейската конфедерация на независимите лозаро-винари – в утвърждаването на концепцията, че виното е национален продукт за България. Това коментира за БТА председателят на Българската асоциация на независимите лозаро-винари Иво Върбанов, който е и вицепрезидент на европейската организация. Европейската конфедерация на независимите лозаро-винари не иска премахването на правата за засаждане и система за регулация, защото това ще доведе до катастрофа и свръхпродукция и реши да се обърне към Брюксел, за да изрази тази си позиция, коментира французинът Тома Монтан, президент на Европейската конфедерация на независимите лозаро-винари /CEVI/.

В Мелник неотдавна се състоя годишната среща на Европейската конфедерация на независимите лозаро-винари. Българската асоциация на независимите лозаро-винари, която е създадена през 2012 г., бе домакин на работния форум.

Експертът от Франция е оптимист за бъдещето на лозаро-винарския сектор, който, по думите му, е атакуван, но се защитава, като произвежда отлични вина. Нашето бъдеще е в качеството, това е нашата марка, ние сме производители на качествено вино, заяви Монтан.

Европейската конфедерация на независимите лозаро-винари обединява над 7 000 производители. Защитаваме много специфична професия, различна от търговците, от големите кооперативи, защитаваме по-скоро предприятия, които са малки и най-често семейни, обяснява президентът на конфедерацията, който сам е производител на грозде и вино от Южна Франция.

Важен актуален проблем за малките и средните винопроизводители в Европа в настоящия момент са правата за засаждане, за които има искания да бъдат либерализирани, казва Тома Монтан. Според него това означава всеки да може да засажда независимо кога и къде, а има и голям риск за свръхпродукция на вино, не само в Европа, но и на световно ниво. Много важен въпрос са правата за засаждане, защото има много сериозна конфронтация на европейско ниво, уточнява и председателят на Българската асоциация на независимите лозаро-винари Иво Върбанов. От една страна, има желание сред част от европейските страни, които не са производители, т. е. консуматорите на вино от Северна Европа, плюс Европейската комисия и още една-две организации, които искат либерализация на правата. А страните, производители на вино, реално желаят да се задържи сегасъществуващата ситуация и регламент. Това, според Иво Върбанов, е важно за развитието и на българското лозаро-винарство. Другият важен проблем е за директните продажби, където има противоречия в европейските закони, обяснява Върбанов.

Иво Върбанов разказва, че параметрите за членство в Българската асоциация на независимите лозаро-винари са да произвеждаш грозде, вино и да го продаваш - т. е. целият път да бъде изминат от един и същи производител. Една от посоките за ползата от присъединяването на асоциацията към европейската конфедерация Върбанов вижда на политическо ниво и тя е да се утвърждава концепцията, че виното е национален продукт за България. На този етап има желание от страна на последните правителства, но реално не е направено нищо конкретно, коментира той. Според него едно от най-важните неща за качественото производство на българско вино в бъдеще е износът, тъй като пазарът в България е малък, има доста сериозен проблем с домашното вино, което покрива голяма част от консумацията на този продукт, пояснява той.

Като първостепенен проблем на лозаро-винарите той определя вътрешният пазар и необходимостта да се подобри разбирането на консуматора какво е вино. Той е убеден, че българското вино може и да привлича туристи, както е в Мелник например, но и инфраструктурата в уникалното градче, която не е пипана от години, трябва да се оправи. Засега, според Иво Върбанов, малките и средните производители на вино в България оцеляват. Те, по думите му проявяват гъвкавост, не произвеждат много и по някакъв начин се справят.

В България вече се отглеждат биолозя, произвежда се и биовино, коментира биопроизводителят Благой Русев. Засега сме малко производителите на биологично грозде и биовино у нас, засега са пет биовинарните, но може би ще стават повече. Биопродукцията е свързана с опазването на природата и е много по-здравословна, а биовиното е сред нещата, свързани с качеството на храна и живот, обяснява той. Биовиното се прави от биогрозде, а това означава да е отгледано природосъобразно, без да се използват химически торове, без да се използват химикали при пръскането, отбеляза експертът. Освен това при самото производство има европейски регламент - какви правила да се спазват в самия процес при преработката на гроздето и производството на вино така, че самото вино да се казва био, допълва Русев.

Биопродуктите, сред които е и биовиното, имат бъдеще, убедени са Русев и неговите съдружници и съмишленици. Има търсене, въпреки, че тази продукция се продава в страната с 25-30 процента по-скъпо от конвенционалната, посочват те. Според тях в чужбина биопродуктите се търсят, но и в България потреблението им се увеличава. Една стандартна бутилка биовино излиза от винарната на производителя с цена между 12 и 18 лева, в магазините и ресторантите надценките я правят още по-скъпа, коментира Благой Русев, който произвежда около 40 000 бутилки вино годишно. В чужбина сме вече познати - изнасяме в неголеми обеми в Холандия, Англия, Белгия, Франция, малко и в Дания, Германия, Швейцария, където нашето биовино също се възприема добре, допълва Благой Русев. (БТА)

Последвайте ни