Николай Свинаров, зам.-председател на НДСВ
Тъкмо сега ще разберем от вас вие къде нареждате специалните служби - при президента или при премиера?
Значи, мога да кажа моето мнение. Не вярвам всеки от вашите събеседници да нарежда службите. Смятам, че. . .
Наредихме ги вече. Г-н Цветков и г-н Димитров, и г-н Бакалов ги наредиха при премиера. Само президентът Желев не сте го чул. Той каза при президента.
Е не, аз се опитах. . . само вашия глагол малко да ме подразни, но приемам терминологията и се включвам в разговора. Аз се присъединявам към тези, които ги нареждат в изпълнителната власт по няколко съображения. На първо място, външната и вътрешната политика на държавата се прави от Министерския съвет. Това е сериозният аргумент, а тези служби имат сериозната информационна функция за правилно управление и правилна държавна политика. На второ място е въпросът с координацията. Разкъсаният характер на службите в момента трудно дава възможност за координация на дейността им и извличане на максимално богата информация като общност по всеки конкретен случай, а и като цяло. Наред с това има нещо изключително важно, на което трябва да се обърне внимание. Мястото на службите е в изпълнителната власт, за да бъдат те под една мощна парламентарна. . . под един мощен парламентарен контрол. В момента парламентарният контрол е изключително затруднен. Аз като председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, заедно с членовете на комисията, разбира се, обсъждаме и приемаме бюджета на тези служби, практически без да имаме досег до конкретните пера и възможностите на тези служби за действие чрез бюджета. Ние практически като български депутати не сме наясно каква част от бюджета отива за съответните ресори, пера и дейности, което практически е липса на парламентарен контрол, нека не се заблуждаваме. Така че има и други аргументи. . .
Т.е. вие сега какво искате да ви кажат? Само малко по-ясни да бъдем - да ви кажат така и така, направление Африка, разузнаване даваме толкова пари. За тези и тези държави по този и този казус. Близък изток. . .
За мен по държави не е големият проблем ние да знаем сумите, ние трябва по-скоро да знаем сумите по дейности. Това е същността на парламентарния контрол - колко от парите отиват за дейности, колко от парите отиват. . .
Дейности за какво, за хотели на агенти в чужди държави?
Да, за дейности, имам предвид за конкретната работа на службите и колко от парите отиват за това, за да си създават условия за добра работа, която може и да я няма, поради липсата на контрол.
Да де, ама като почнат пък конкретните работи, някой ще ви каже - вие сте толкова депутати, във вас не се съмнявам, г-н Свинаров, вие сте боравил с много тайни като министър на отбраната, ама има толкова, колко сте парламентарни групи, сега 7, все от една ще има някой, който даже не от лошо чувство, ами ще разкаже в кръчмата вечерта тъй и тъй днес гласувахме, че вдигаме агентите в еди-кой си район.
Отиваме до същността на демократичния процес и ако в една парламентарна република някой за нещо се притеснява от депутатите, по-добре да закрием републиката. Не мога да приемам подобни аргументи, че някой депутат, защото имал някакви особености или не бил достатъчно таен и секретен, и бил бъбрив и не знам какво, трябвало да няма достъп до информацията. Просто това не бих могъл да го приема. Ако има такива случаи, има си законов ред, който трябва да възстановява справедливостта. . .
Президентът Желев пък казва: ако ги дадем на правителството, както се сменят правителствата в България, ето тази седмица "Икономист" анализира, че догодина според тях в България ще се разпадне вашата коалиция, но оставете вашата коалиция, може и да не се разпадне, но ако вземе да се разпадне, ще смените. . . веднага новите, като дойдат, ще сменят шефовете на служби. И ако почнат да се разпадат на три месеца коалициите, ще се сменят на 3 месеца шефовете на служби. Това е версията на президента Желев, за да защитава тезата за. . .
Вероятно неговият опит от началото на 90-те години му сочи това. Но нека да напомним, че в България след 1997 година вече две правителства изкараха своя цял мандат. Така че тези аргументи като че ли остават на заден план във времето, а оттам и като сила. Не бих могъл да ги приема по никакъв начин.
А вие харесвате ли годишния доклад за състоянието на националната сигурност, където ни заплашват природни бедствия, тероризъм, корупция и епидемии в най-глобален световен план и същото може да се отнесе вероятно със същата сила за националната сигурност на Япония, Еритрея, някоя южноамериканска държава?
Думата харесвам ми е малко трудна като отговор на вашия въпрос. Докладът винаги може да бъде по-добър, както всяко нещо може да бъде по-добро.
Ами примерно, да ви дам конкретно въпрос тогава, за да не ви затруднявам. Нямаше ли да бъдете по-доволни да научите, че българските специални служби са научили едновременно с италианските за историите около савойския скандал? Че българските специални служби са събрали необходимата информация, че дори са съзрели възможните заговори преди българското членство в ЕС? Каквито тези впрочем развиват политици и от НДСВ, че това е една атака не срещу Симеон Сакскобургготски, а изобщо срещу България и българското членство от среди, които не го искат. Та българските служби да бяха знаели всичко това и сега да отчетат пред парламента, че те са знаели за всички тези неща, за които научаваме сега от италианските, и имаме съответните аргументирани контрадоводи?
Темата наистина като достигне до такава конкретика, трябва да има и ясния отговор. Разбира се, че като български депутат и човек, съпричастен към управлението на страната, предпочитам варианта, който представяте вие. Но през всичките години на демократични промени като че ли службите в една значителна степен са изместили своите функции и дейности, поради което и тяхната същинска работа не може да е на нивото, на което ние с вас в момента коментираме, че бихме желали да бъде. Така че в доклада за национална сигурност не може да съществуват големите желания за по-добро действие, а трябва да съществуват реалностите и това е доклад за възможното, а не доклад за желаното. В този смисъл аз приемам доклада за възможния доклад към настоящия момент, отразяващ проблемите на националната сигурност.
Т.е. българските служби не ги виждате да е възможно да работят като италианските?
Аз не бих казал, че случаят, който коментирате, е дело на италианските служби. Нещата са доста по-усложнени и мен ми се струва, че като български политик е малко рано да вземам становище по този въпрос. Нека докрай да се изяснят фактите по случая. . .
Ама вие имате някаква информация. Чии служби, ако не италианските?
Не, имам предвид италианското правосъдие и начините, по които то събира доказателства, начините, по които то ги огласява, и начините, по които се огласяват и следствените действия - нещо, което е в противоречие с всяка нормална европейска практика и с европейската конвенция също.
Да ви попитам накрая закон за досиетата трябва ли да има?
Има част от материята във връзка с разкриване на досиетата и във връзка със същността на личности, които искат да заемат определени постове в българката държава, която правна материя трябва да бъде покрита и с правна норма. Така че към настоящия момент моето лично становище е, че да, такъв закон трябва да има. И нещо повече, българската общественост трябва да получи информация за всички заемали тези длъжности в периода след 1990 година, след закриване на Държавна сигурност. Така че нека да сме наясно с това какво се е случило в българската политика и управление до днешния ден, за да можем и занапред да имаме гаранцията, че няма да ни управляват хора, свързани с бившата Държавна сигурност.
