Трагичният упадък на Европа
Трагичният упадък на Европа / netinfo
В момент, когато Ангела Меркел издига като приоритет на германското председателство на ЕС съживяването на процеса за приемане на конституция, се налага да констатираме, че петдесет години след Римския договор Европа не само е блокирала, но и че е навлязла в регресивна спирала. От една страна, тя продължава да се разширява чисто механично. От 1 януари ЕС вече наброява 27 членки с присъединяването на България и Румъния, а Словения влезе в еврозоната. От друга страна, Европа е сведена до едно трагично отсъствие поради остър дефицит на управление, проект и лидерски качества.

Европа отсъства от вътрешнополитическите дебати на отделните нации. Това се дължи на отслабващите позиции на партиите, които поддържаха изграждането на ЕС, на провала на проекта за Конституция след френския и холандския референдум и на възвърнатото превъзходство на националните залози и настроения. Така Европа от голяма надежда се превърна в плашило.

Европа отсъства и от световната история и политика. В планетарен мащаб тя би следвало да е естествен играч за управлението на повечето глобални рискове за отвореното общество - миграция на населението, дефиниране на правните, счетоводните, социалните и данъчните норми, касаещи различните видове обмен, опазването на околната среда, разпространението на насилието и на оръжията за масово поразяване, енергийната сигурност. Обаче страните членки предпочитат да ренационализират политиките си в тези основни области, а европейските общества се капсулират под комбинирания натиск на протекционизма и на ислямския фанатизъм.

В стратегическо отношение катастрофалната външна политика на администрацията на Буш след атентатите от 2001 г., чийто символ станаха затъването и предизвестеното поражение в Ирак, засилва заплахите срещу демокрациите, а същевременно изолира и отслабва Съединените щати. Но разделената и безсилна Европа не предлага надеждна алтернатива на краха на неоконсервативната идеология.

В икономическо отношение Европа би могла да замени САЩ, чиито потребители от 15 години поддържат световната икономическа активност, и да навакса натрупаното си закъснение в растежа и инвестициите. Обаче дефицитът на жизнения й стандарт спрямо този на САЩ продължава да се задълбочава и достигна 37 процента, а потенциалният й растеж достига възможния си максимум заради упадъка й и застаряващото й население /1,5 дете на жена спрямо 2,1 деца в САЩ/, неработещия общ пазар, надцененото евро и забавянето или дори отказът от реформи.

Зад черно-белите противопоставяния между суверенитет и интеграция, сила и право, съгласие и системно противопоставяне на САЩ изниква реалността на един глобален свят, чиито многобройни и сложни рискове надхвърлят възможностите на европейските нации, дори на Германия, чиято възвърната мощ я поставя в лидерска позиция. Същевременно възбновените континентални сливания довеждат до появата на един опиращ се на общия пазар европейски капитализъм, който предполага регулационни механизми и връщане на политическото самочувствие на ниво Европейски съюз.

Ето защо Европа трябва отново да стане първостепенна грижа на европейските управници, в това число и на френските. Приоритетите са пет:

1/ Изваждане на проекта за Конституция от задънената улица чрез изготвянето на договор, който набляга единствено на институционните механизми за вземане на решение;

2/ Прекъсване на безконтролното разширяване чрез замразяване на преговорите с Турция - убийството на журналиста от арменски произход Хрант Динк е поредното доказателство за крехкостта на демокрацията и на обществените свободи в тази страна, за да се предефинират целите и границите на ЕС;

3/ Приемане на обща политическа линия срещу исляма, в която правният статут и интеграцията са съчетани с решителна борба срещу фанатизма и тероризма;

4/ Изготвяне на стратегия по сигурността, насочена към защитата на територията и границите на ЕС;

5/ Ускоряване на въвеждането на практика на общия пазар, особено в услугите и енергетиката.

Половин век след създаването си ЕС се намира в исторически повратен момент, който може да завърши с разпадането му. Европейците трябва да изберат между съживяването на интеграцията или безконтролното разширяване и капсулиране на несъгласни помежду си нации. Французите трябва да спрат регресивната спирала и обхваналите ги антиевропейски настроения и да направят отново Франция надеждна сила в ЕС, а след това да съживят проекта за една политическа Европа с тежест в света на 21-ви век.(БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар