Успехът на Ангела Меркел в Германия през септември 2005 г. беше предвестник на този развой, въпреки че германската канцлерка победи в изборите с незначителна преднина и че двете партии, спечелили най-голям процент от гласовете на германските избиратели, решиха да работят заедно в голяма коалиция.
Във Великобритания консерваторите, насърчени от Дейвид Камерън, надигат глава. Лейбъристката партия все още е на власт, но нейната популярност спада главоломно. В Берлин, както и в Лондон, държавата-провидение е една от мишените на десницата.
Меркел поде кампания нейната роля да бъде значително намалена. Камерън призова за реформа, която ще насърчи отговорността и ще върне хората на работа. Отстъпките, направени от Герхард Шрьодер и от Тони Блеър на неолиберализма, не бяха достатъчни, за да предотвратят критиките.
Завоят надясно в Европа се прояви и в Швеция, когато през септември 2006 г. социалдемократите бяха победени от новите консерватори на Фредрик Рейнфелд. Той обеща да обнови стария скандинавски модел, смятан дълго време за пример в Европа. Подобно на Никола Саркози във Франция, лидерът на шведската десница пледира за преоценка на труда, разкритикува системата за отпускане на социални помощи, обеща повече работни места. След избирането си, той се захвана с младите безработни, които отказваха предложенията за работа на специализираните агенции.
Две други скандинавски държави също са управлявани от десницата. Във Финландия центристите сложиха край на съюза със социалдемократите след изборите от март 2007 г., за да се обединят с консерваторите. В Дания либералът Андерс Фог Расмусен елиминира през ноември 2001 г. своя социалистически съименник Поул Нюруп Расмусен и втвърди тона към чужденците, също като Саркози, за да привлече избиратели от крайната десница. Андерс Фог Расмусен спечели отново парламентарните избори през февруари 2005 г., а социалдемократите загубиха още повече гласове. 
Социалдемократите претърпяха сериозен провал и в Холандия през ноември 2006 г., преди да приемат участие в коалиционно правителство, ръководено от християндемократа Ян Петер Балкененде. Те бяха отстранени от властта в Чехия след поражение през юни 2006 г. В Полша социалдемократите са извън играта.
Разбира се, в Европа има и изключения. Левицата управлява в Испания, Италия, Португалия и Унгария, а от януари тази година и в Австрия, но там е в коалиция с християндемократите. Всяка държава има особености, свързани с националната история, с политическата култура и идеологическите нагласи. Но кризата засяга почти всички социалистически партии. В повечето европейски страни искането за ред и власт, породено от трусовете, разтърсили света, е в полза на десницата. Социалдемократическият модел не дава задоволителни отговори на това искане. Неговите основи днес са отслабени. Традиционно той почива на два стълба - компромис между капитала и труда и съгласие между работническата и средната класа. Но глобализацията застраши първия стълб, а засилващите се неравенства разклатиха втория. Именно тази трудност трябва да решат социалдемократите, ако искат да спечелят отново подкрепата на общественото мнение. Една част от тях напреднаха доста в обновителната си работа, а други, като французите, са едва в началото на този процес. /БТА/
