Надали някой може да остане безразличен, когато става дума за скандалния италиански премиер Силвио Берлускони. Берлускони, освен медиен магнат, е и медиен герой, пък бил той добър или лош в зависимост от гледната точка.
Премиерът определено не може да бъде пример за сдържаност, присъща на много политици в старата Европа. Той обаче е медийна звезда, а звездите могат да си позволят да бъдат скандални. В известна степен това дори е наложително. Берлускони е министър-председател на Италия - където, както и в много други страни, медиите диктуват постулатите на обществената култура, а това несъмнено се отразява и на политическата. Сред техните изразни средства властват блясъкът, красотата, парите и, разбира се, сексът, както изтъква Ерик Гандини в своя филм "Видеокрация", критикуващ влиянието на медийната империя на Берлускони върху италианското обществено съзнание. Тези похвати въздействат на публиката на първосигнално ниво и по този начин посланията в медиите достигат до максимално голяма част от нея.
Италианците са емоционални хора, в огромната си част подвластни на популярната култура на физическата красота и блясъка, отбелязва Гандини във "Видеокрация". Неслучайно най-известните модни и дизайнерски къщи са италиански. Затова не бива да се изненадваме, когато повечето италианци не възроптават срещу поредния гаф, пиперлива шега или скандал около сексуалния живот на премиера. Неговата империя играе значителна роля в налагането на идеала за италианската жена, чието най-голямо достойнство и същевременно основно средство за постигане на нейните цели, е красотата. В резултат младите италианки масово се стремят да приличат на този идеал, както доказва 25-минутен филм на миланската бизнесдама Лорела Дзанардо, за който писа Асошиейтед прес. В него тя пита ученички какви искат да станат, като пораснат. Най-често срещаният отговор сред 16 и 17-годишните е "велина" - дума, с която италианците назовават младите красавици, които се радват на значително присъствие в медийното пространство, или така наречените "шоугърли". Италианските мъже от своя страна очевидно харесват този идеал и благородно завиждат на неговия блюстител Силвио Берлускони.
Кой не би му завидял! На 73-годишна възраст премиерът е живо олицетворение на големия успех, така, както си го представят повечето мъже на планетата. Безумно богат, разполагащ с огромна власт и заобиколен от красиви жени. Те са навсякъде - в личния му живот, в ефира на неговите телевизии, в парламента, в правителството. Средният италианец (а и не само той) надали се пита особено често дали една жена е интелигентна, образована и одухотворена, стига тя да е красива. Затова, когато тази година Берлускони напълни избирателните листи на своята партия "Народ на свободата" за Европейския парламент с имена на млади красавици със скромен или никакъв политически опит, възмущението дойде не от народа, а от неговата съпруга Вероника Ларио. Парадоксално, тя се изправи срещу лекомислието - по определението на критиците му - на своя мъж, като по този начин защити интересите на избирателите, които изглежда нямаха нищо против да изпратят в Брюксел добре изглеждащи евродепутатки със съмнителна компетентност.
Трайно високият рейтинг на премиера, макар и спаднал в условията на икономическа криза, показва, че италианците са склонни да му простят не само предполагаемите сексуални похождения, но и многобройните корупционни скандали, подозрения във връзки с мафията и опитите му да се постави над закона, като прокарва изменения в конституцията, които да му осигурят имунитет срещу съдебно преследване. Народът може и да му е простил за последното, но Конституционният съд беше непреклонен. Той постанови, че законът за имунитета, който Берлускони сам прокара, противоречи на няколко члена на конституцията, включително член трети, който гласи, че всички граждани на Италия са равни пред закона.
Това се очертава като кутията на Пандора за премиера, който оттук нататък ще трябва да се справя както с държавните дела, така и с множеството обвинения, някои от които вече стигнаха до съда. А италианските съдилища не са толкова толерантни към кривналите от правия път политици, колкото са понякога избирателите. Доказателство за това е операцията "Чисти ръце" през 90-те години.
Задачите на Берлускони през следващата година няма да са леки. Той ще трябва да стои уверено на държавното кормило, да се справя с проблеми като икономическата криза, престъпността и нелегалната имиграция, като същевременно отблъсква все по-острите нападки на опозицията и чуждестранната преса. Несъмнено ще му се наложи да даде обяснения по редица неудобни въпроси, като случая с британския адвокат Дейвид Милс, който беше осъден на четири години и половина затвор, защото лъжесвидетелствал срещу подкуп от 600 000 долара в полза на Берлускони по две дела срещу неговата компания "Фининвест".
През последната година репутацията на Берлускони на международната сцена определено пострада, предимно поради скандалите около личния му живот. Съпругата му обяви, че иска развод заради похожденията му с млади жени. Капката, която преля чашата на търпението на Вероника Ларио, беше вестта, че мъжът й е присъствал на тържеството по случай 18-ия рожден ден на фотомоделката Ноеми Летиция, на която подарил скъпо диамантено колие и която го наричала "татенце". Така впрочем се обръщат към него всички красавици, които Берлускони има навика да кани на своите партита в Сардиния или в Рим, ако вярваме на книгата с мемоари "Забавлявайте се, господин премиер" на компаньонката Патриция Д'Адарио, която твърди, че е прекарала бурна нощ с министър-председателя, за която той си платил.
Берлускони, като истински мъжкар, отрича да е плащал за секс-услуги. По повод твърденията на Д'Адарио през септември той заяви пред журналисти: "Никога през живота ми, нито веднъж, не ми се е налагало да плащам за секс. И ще ви кажа защо. За човек, който обича да завладява, най-голямото удоволствие е завоеванието. Та искам да ви попитам - къде отива удоволствието, ако си платите? Тази философия ще ви помогне да си обясните защо италианците ме харесват и защо имам 68,4 процента рейтинг на одобрение и възхищение".
Какво може да се каже след такова изказване? Берлускони е майстор на популизма и познава добре душевността на италианския народ. Проблемите за него през следващата година ще дойдат не толкова от страна на избирателите, а по-скоро от опозицията в парламента, от съдилищата, които той многократно е обвинявал, че гъмжат от комунисти, решени да го унищожат и донякъде от чуждестранните лидери, които въпреки присъщата си куртоазия, вече все по-често отправят критики към неговите изяви.
Но дали наистина любовта на избирателите към Берлускони е безгранична? На 13 декември 73-годишният премиер, смесил се с тълпата в типичния си популистки стил, бе замерен от мъж с психически проблеми - 42-годишния Масимо Тарталия - с миниатюрно копие на Миланската катедрала. Премиерът бе приет в болница с фрактура на носа, два счупени зъба и сцепена горна устна. Бащата на нападателя призна, че семейството подкрепя опозицията, но добави: "Не знаех, че синът ми мрази министър-председателя". Случката обаче показа, че все пак има италианци, които го мразят. Само няколко часа след нападението около 20 000 души обявиха във Фейсбук Тарталия за герой. Известният магистрат антимафиот Антонио ди Пиетро, който в момента оглавява малка партия, бореща се срещу корупцията, коментира, че Берлускони "провокира насилие". Думите му повториха коментатори от лявото и от дясното пространство, изтъквайки, че макар нападението да е дело на човек с психични отклонения, то става на фона на растящо политическо напрежение, част от което е предизвикано от премиера. Предишния уикенд голяма група демонстранти се събраха в Рим за акция под наслов "Ден без Берлускони", по време която премиерът стана обект на обвинения и присмех. Според сп. "Икономист" Берлускони е имал предчувствие, че в Милано може да се сблъска с неприятности. Докато пътували за партийния митинг, той попитал своя говорител: "Не мислиш ли, че нещо може да се случи?". По време на митинга бил освиркан от част от тълпата, дори реагирал с думите: "Срамота, срамота, срамота". Учудващо е, че при това положение премиерът е решил да се смеси с хората.
Едно обаче е ясно - на Берлускони ще бъдат необходими здрави нерви, добър запас от характерната му дързост и добри адвокати, защото въпреки високия му рейтинг бъдещето му е неясно. Политическият живот в Италия винаги е бил бурен. Премиерът обаче притежава няколко преимущества - силно влияние над медиите, симпатиите на масите и опит в политическите игри. Въпреки сериозните препятствия, които ще му се наложи да преодолее, той има добър шанс да довърши мандата си (рядко срещано явление в Италия) и да напусне властта при високо ниво на обществено одобрение. Ако това се случи, независимо от многобройните му недостатъци и провинения, европейските политици ще могат да се учат от него как се ухажва народ като цяло (и жени в частност) и как се остава на власт в екстремни условия. (БТА)
