През 2014 г. правителството на Орешарски планира да вземе назаем близо 4.5 млрд. лева. Според проекта за бюджета за следващата година до 3.9 млрд. лв. от новите заеми могат да бъдат получени от външните пазари.
Общият държавен дълг към края на 2014 г. ще нарасне до 18 млрд. лв., при 14.6 млрд. лв. през тази година.
Финансовият министър Петър Чобанов вчера отказа да даде повече яснота за това, как и откъде ще се вземат въпросните заеми. Според него подобни разяснения могат да доведат до нежелани реакции на пазарите на облигации.
Чобанов все пак посочи, че 1.3 млрд. лв. ще бъдат използвани за рефинансиране на изтичащи задължения през следващата година. Други 1.7 млрд. лв. са предвидени за емисията български глобални облигации на стойност 824.5 млн. евро с лихва от 8.25%, емитирани през 2002 г. от правителството на НДСВ, която е с падеж в началото на 2015 г.
Останалата част от средствата ще бъдат използвани за покриване на планирания бюджетен дефицит в размер на 1.8% от брутния вътрешен продукт или 1.472 млрд. лв.
В следващите 2 години правителството също предвижда да работи с бюджетни дефицити, съответно от 1.5% от БВП през 2015 г. и от 1.1% от БВП през 2016 г.
През настоящата година, с ревизия на бюджета, кабинетът на Орешарски вдигна дефицита в бюджета до максимално допустимите 2%, като също емитира нов дълг, но на вътрешния пазар. Освен това вече са избрани две германски банки, които ще отпуснат синдикиран заем от 360 млн. евро на българската държава.
Хазната работи с бюджетни дефицити от 2009 г. насам, като през въпросния период стойността на брутния външен държавен дълг остава стабилна, на ниво около 7.5% от БВП.
Това със сигурност ще се промени догодина и ако плановете на Чобанов се реализират, делът на брутния външен дълг на държавата спрямо стойността, създавана от икономиката на България, ще скочи до над 9%.
А е много вероятно и икономическият растеж през 2014 г. да е по-бавен от очаквания от правителството и дефицитът в бюджета бъде увеличен до 2% от БВП. Повече и не може, защото това е горната граница разписана във фискалния борд, въведен от Симеон Дянков.
По последни данни БВП на България пада през второто тримесечие с 0.1% спрямо предходните три месеца. А от март насам има дефлация на месечна база, по информация на Евростат. Като цяло данните за първите две тримесечия показват забавяне на икономиката. А регистрираният спад на БВП от април до юни се случва за първи път от началото 2010 г. насам.
През следващата година се залага на възстановяването на потребителското търсене в България и на излизането на еврозоната от кризата. Само че последните данни на Евростат показват, че държавните задължения в Европа продължават да се увеличават. А ЕЦБ планира затягане на регулациите за банките през следващата година заради въвеждането на механизма за единен банков надзор. Т.е. лихвите ще растат, а кредитирането ще бъде ограничено.
На този фон процесът на излизане от кризата ще бъде бавен и продължителен, което ще повлияе негативно и на българската икономика.
През 2014 г. лихвите ще се покачват в глобален мащаб, защото в САЩ Фед ще започне да излиза от политиката си на количествени улеснения.
Така парите, които ще вземе на заем Чобанов, не само ще са много, но и ще са скъпи. И въпреки това, всичко ще да е добре, ако въпросните средства бъдат използвани за инвестиции и стимулиране на икономическия растеж. Нищо подобно. Правителството на Пламен Орешарски или може би е по-правилно да се каже на Сергей Станишев, планира в Бюджет 2014 рекордни от 1998 г. насам разходи за социални нужди.
Тръгва ли България по спиралата дълг-дефицит, която потопи еврозоната в дълговата криза?
