На 7 юли 2011 г. бе прието министерско постановление, с което се сложи финансов лимит и се разреши деца да се лекуват в чужбина за не повече от 180 хил. лв. за година, а ако им се прави трансплантация, не бива да струва повече от три пъти трансплантацията в България. След създадения медиен шум, това постановление бе променено. Сега една трансплантация в чужбина може да струва повече от тройния размер на същата в България, тя обаче не може да е по-скъпа от 180 хил. лв. Това припомни в предаването „Кой говори" по Дарик Красимира Величкова от Българския дарителски форум.
„Този трикратен размер беше премахнат, защото беше пълен абсурд. За детски трансплантации в България няма цена. Взема се цената за възрастен човек, а детските трансплантации са много по-сложни, особени и по-скъпи. Точно затова не се правят в България", допълни още Величкова.
Ако едно дете е тежко болно и има нужда да бъде лекувано в чужбина, без значение каква е неговата болест, държавата няма да отпусне повече от 180 хил. лв. То трябва да боледува в рамките на тези пари. Ако надскочи тази сума, тогава то е в ръцете на родителите, дарителите, обществото.
Често се случват ситуации, в които трябва да се реагира експедитивно. Никога не може да се прогнозира дали ще се съберат парите за нуждаещо се дете. За един екип е голяма тежест да поеме отговорността за живота на детето, каза Десислава Хормузова от Организацията „Спаси, дари на".
Когато става дума за детска трансплантация, мнението на специалистите е, че детски трансплантации в България не могат да се случват, защото няма подходящи технологии и опит, затова те трябва да се правят в чужбина, обясни Красимира Величкова. „В такъв случай държавата би следвало да осигури изцяло тези трансплантации и този тип лечение. Това държавата е приела в редица свои документи, а именно, че детското здравеопазване е приоритет и че ще бъде поето", каза още тя.
Когато обаче става дума за детско здравеопазване и има риск за живота на детето, всеки човек може да се обърне към съда в Страсбург, като той в ускорени срокове разглежда тези процедури.
„Ние предложихме нашата помощ на държавата, така че да се справи с този казус, без да лишава децата от здравеопазване, но тъй като тя не я пожела сега ние ще помагаме на родителите, за да могат да използват този механизъм, така че да защитят своите права и тези на децата си", подчерта Красимира Величкова.
До 2009 г. Фондът за лечение на деца е лекувал 400 деца за близо 13 млн. лв., а за 2010 и 2011 г. парите са над 15 млн. лв и са одобрени около 500 деца за лечение, каза Павел Александров, директор на Фонда за лечение на деца.
„Пари повече се харчат. Това че са недостатъчни, то е ясно. Ние сме в криза. За тази година има 7 деца, които са над лимита, а за миналата - 6. След като обаче постановлението е в сила, ние нямаме такива деца. Всички, които сме лекували досега, са били преди постановлението и единственото дете, което сега се лекува над лимита, това е трансплантацията за малката Силвия", обясни Александров.
Той допълни, че е имало срещи с посланиците на Франция и Израел по повод преференциално лечение на наши деца в техни клиники, обмяна на опит и най-вече за предтрансплантационните химиотерапии. „От както идват чужди специалисти тук, ние за за една година само едно детенце сме изпратили навън, всичко се прави тук. Така че това е и нашата задача - да може повече неща да се правят тук", каза още директорът на Фонда за лечение на деца.
Според него трябва да има повече доверие относно даряването на органи. Когато има доверие, знаем, че когато даряваме орган, той ще отиде там, където трябва, смята той.
Целия разговор може да чуете в прикачения звуков файл
