В Киев започна втора вълна от Евромайдана, пише руският в. "Известия" за антиправителствените митинги в украинската столица, чийто център е Площадът на независимостта. Опозицията обяви преди седмица безсрочна акция, наречена "Евромайдан" - "европейски площад на протеста", подкрепящ интеграцията на страната в Европейския съюз.
Въпреки съдебната забрана на площадите започна нов протест срещу решението на властите да спрат подготовката за подписване на споразумение за асоцииране между Украйна и ЕС, посочва изданието. Уличното противопоставяне между противниците на властта и милицията продължава. Специалните й сили "Беркут" разпъдиха радикално настроената част от тълпата, опитала се да щурмува президентската администрация. Опозиционни лидери заявиха, че опитът за щурм е провокация от страна на държавния глава Виктор Янукович, напомня "Комерсант".
Янукович "подцени потенциала на протеста - първо, доста цинично и подло, се отказа от сътрудничеството с Русия. После, също цинично и подло, се отказа от сътрудничество с Евросъюза. Опитва се да си спазари някакви условия ту при нас, ту при тях", коментира руският политолог Георгий Бовт пред "Вечерняя Москва".
Украинският президент "разочарова хората и явно има големи проблеми с политическото оцеляване" - изглежда вече губи контрол над ситуацията, добавя аналитикът. "Украйна излезе извън контрол", обобщава ситуацията в заглавие "Независимая газета". Според вестника предстоящите посещения на Янукович в Китай и Русия целят спешно да получи финансова и политическа подкрепа, за да успокои обществото. Хората в Киев обаче смятат, че това е невъзможно - с неоправданата си жестокост спрямо демонстрантите в събота властта изкара на улиците дори онези, които не подкрепяха евроинтеграцията, пише той.
Янукович отбеляза световен рекорд по бърза делегитимизация в очите на народа, цитира изданието Дмитро Корчински, представен като украински политтехнолог. Според експерта "едва допреди две седмици Янукович можеше да се продаде на Москва при изгодни лично за себе си условия. А сега ще трябва да доплати на Путин за разрешение да му целуне обущата". Според експерти на изданието побоят над протестиращи е станал преломен момент за мнозина бизнесмени и политици около Янукович, нежелаещи да ги засегнат евентуалните санкции на Запада.
Брожение започна и сред украинските дипломати, уморени да проявяват изобретателност, за да обясняват киевските решения, и в силовите структури, чиито шефове не искат занапред да вършат мръсна работа, казва наблюдателят Серхий Таран. Участниците в уличните протести искат не само нов президент, но и смяна на самата властова система, останала от съветско време - "тук и сега умира Украинската Съветска социалистическа република", изтъкнал пред демонстранти бившият вътрешен министър Юрий Луценко.
Според експерта Костянтин Бондаренко обаче протестът може да разцепи Украйна "по сирийския сценарий" на източна - проруска, и западна част, при това и двете части фактически ще бъдат под чужд контрол и влияние. По-умерените протестиращи се готвят за продължителна акция; руски опозиционери също смятат, че конфликтът ще се проточи, отбелязва "РБК дейли". "Хората искат доживотен Шенген, затова протестират. Важно е дали Янукович ще нанесе ответен удар, но при всяко положение едва ли всичко ще приключи просто ей така", коментира Аркадий Бабченко, активист на опозицията.
Единственият шанс за Виктор Янукович сега е да заяви, че Украйна ще следва пътя към евроинтеграция, казва руският опозиционер Борис Немцов, съпредседател на движение "Солидарност". За разлика от московските протестът в Киев е протест с юмруци. Голяма роля в него играят местните националисти и футболните фенове. Мнозина от тях - с маски на лицата, понесли тояги и вериги, изцяло съвпадат с образа на провокатора в масовото съзнание, отбелязва "РБК дейли".
Официалните водачи на опозицията не искат революция като тази на египетския площад "Тахрир". Било защото ги е страх да снабдят Янукович с удобен повод, за да обяви извънредно положение, било защото не желаят Европа да сметне, че забъркват кървава каша. Дали ще успеят обаче да обуздаят тълпата?, съмнява се "Комсомолская правда".
Събитията в Украйна, дори да не са революция, представляват най-малкото опит за смяна на властта. Едни искат сами да застанат на кормилото, други ще са доволни дори само ако днешният политически екип се оттегли. Трети - и те не са малко, просто вярват в европейския избор на Украйна и възможността за европеизация на страната, пише "Утро". Основният въпрос на деня си остава същият - как ще се развие днешният протест и няма ли да предизвика мащабни кръвопролития, заключава електронното издание.
Украйна беше обхваната от най-големите протести от Оранжевата революция през 2004 година, след като поне 300 000 души излязоха по улиците с искане за оставка на президента Виктор Янукович, пише британският в. "Гардиън". Обстановката ескалира, след като демонстранти щурмуваха правителствени сгради и влязоха в сблъсъци с полицията пред президентството. Около 200 маскирани протестиращи използваха булдозер в опит да пробият кордона от бронирани полицейски части за борба с безредиците, отбелязва изданието.
Украинският президент беше подложен на засилващ се натиск, след като стотици хиляди хора протестираха в Киев срещу правителството, посочва британският в. "Файненшъл таймс". Мнозина призоваха за нова "революция" и край на "бандитския режим" на Янукович. Един от протестните лидери - Юрий Луценко - заяви пред множеството: "Това вече не е демонстрация. Това е революция. Нашата цел вече е ясна".
Водачи на опозицията призоваха за общонационална стачка в опит да засилят "мирната революция", пише британският в. "Индипендънт". Те се стремят да използват пробойните, които се появяват в режима на Янукович след оставката на шефа на канцеларията му, като се надяват, че депутати от управляващата партия ще дезертират към опозицията. "Ако продължим това една седмица, ще имаме мнозинство в парламента и ще свикаме предсрочни избори", каза Луценко.
Засилващите се протести, които продължават повече от десет дни, вече пряко заплашват властта на Янукович, отбелязва американският в. "Ню Йорк таймс". Парламентарни лидери започнаха да обсъждат начини за ограничаване на президентските правомощия. Председателят на парламента Володимир Рибак призова за "разговори на кръгла маса", които да помогнат за уреждане на кризата. Подобни преговори бяха организирани през 2004 година за решаване на споровете, които предизвикаха Оранжевата революция, посочва изданието. (БТА)
