Днешният петък е денят, в който ние в Дарик радио изпращаме т.нар. сериозен тон. Не, че ще го ударим на уволнение, но това е последният коментар в рубриката „Точно в един” до септември, довечера е последното издание на политическото предаване „Денят”. Звучи малко апокалиптично, но е време да поканим лятото в програмата си.
Отваряме ефира за ваканцията на всеки – и вашата, и нашата, и по света и у нас.
Обикновено в тези коментари громим зловонията в политиката, в държавната власт, размахваме пръст на политиците в желанието си те най-сетне да проумеят, че трябва да работят за вас, а не за себе си. Но колкото и да говорим за политика, няма как да избягаме от една тъжна статистика на днешния ден.
Две трети от българите нямало да почиват това лято. Няма по-безрадостна новина в разгара на най-хубавия сезон - месеците, в които обитателите на всяка бяла държава отмарят заради дългия труд в останалата част на годината. А у нас какво? Куфарите за почивка стягат предимно софиянци и жителите на големите градове, а останалите, които си изнемогват по принцип, продължават да си изнемогват и под горещото лятно слънце.
И точно под тежестта на тази статистика е добре да си припомним за какво пишехме и повишавахме медиен тон през активния сезон?
Уважаемата корупция – онази, която броди по нашите земи пременена в костюм, вратовръзка, понякога в дамска одежда и се вози в черна лимузина, притежава тлъсти сметки в чужди банки и понякога, ама много рядко, я прибират в ареста за 72 часа. Но тя все се измъква и продължава да ни гледа надменно – една такава лъскава и мазна, изпиваща по 5 лева от всеки гражданин всеки ден.
Политическото дебелоочие – партийните деятели, които продължават да смятат, че хората около тях са прост електорат, на който още преди да си му казал Хоп и той скача да пуска бюлетина в урните. А то отдавна не е така. И високомерните партийци ще го понесат върху гърба си наесен. На президентските избори, за които фактически в момента никой не се състезава. И това ще е една от нишките, които ще следим идните месеци. Кога и колко души в държавата ще благоволят да обявят, че искат да бъдат главата на Република България.
Планът за действие за присъединяването ни към Европейския съюз. Или по-простичко казано – желанието на властта да ни добута през официалната порта на 1 януари догодина. Нищо, че гореспоменатата уважаема корупция е добра позната на европейските ни партньори и те далеч по-честно говорят за нея и не биха я допуснали край себе си толкова лесно. И вместо нашите политици да се тревожат за липсата на правосъдие, тревогата обикновена идва на талази от Брюксел и Страсбург, а ние тук кротичко търпим и им даваме за пример 1-2 случая – обикновено Маргините и Софиянски /и двата с абсолютно неясен финал/, за да си измием очите.
И на фона на всички тези превърнали се във вечни проблеми, защо се учудваме, че две трети от хората няма да почиват лятото? Риторичен въпрос, чиито отговор е в една дума – бедност. И докато хората в държавни костюми се правят, че не я забелязват, вкуса на предстоящото ни еврочленство ще нагарча.
Точно в един на 14 юли с вас бях аз – Веселина Петракиева. Въпреки всичко ви пожелавам слънчево лято, много купони, веселие. И умната!
