Преглед на печата

За по-малко от година 519 лекари и 704 сестри са напуснали България, за да работят в Европа, отбелязва под глава „Дума”. Мрачната статистика обяви началникът на Военномедицинската академия генерал-майор проф. Стоян Тонев. Той призна, че и от неговата болница млади специалисти все по-често бягат на Запад. За година академията е загубила 19 лекари и 34 сестри.

Пред „Класа” Тонев обобщава: „Проблемът със здравната реформа е на цялото общество, а не само на лекарите или на Министерството на здравеопазването. Освен това има неща, които, независимо че годината е изборна, трябва да се случат. Първо - по-малката зависимост на здравната каса от Министерството на финансите. На всички стана ясно, че здравеопазването не се подчинява само на строги икономически закони, но и на социални. Освен това много е важно да се активират доброволните здравноосигурителни фондове”.

„Труд” цитира тревожно статистика, според която близо 80 българи годишно или 8,5% от болните, които чакат за животоспасяваща трансплантация, умират защото у нас няма достатъчно донори.

В интервю за всекидневника, на същата страница, здравният министър Стефан Константинов коментира скандалите в болница „Св. Иван Рилски”: „С раздухването на историята за камерите в болницата се направи опит да се подмени основният тамошен проблем - на кого, за какво и защо са принудени пациентите да плащат. Здравното министерство няма да толерира подобни нерегламентирани дейности, както и използването на темата за правата на пациентите с цел всъщност тяхното брутално нарушаване”.

Здравето присъства и на страниците на „Монитор”. Според изследване на Световната здравна организация българите са нация, която страда най-много от заболявания, свързани с нездравословно и неправилно хранене.

Здравословната храна за децата е по-скъпа с левче, съобщава в заглавие „Сега”. 50-процентното поскъпване на детското меню се налага, за да се изпълнят изискванията на двете нови наредби - на здравното министерство и на земеделското, които влязоха в сила от средата на септември.

Ако някое дете изчезне или се предполага, че е станало жертва на престъпление, от ноември ще може да се обадите за помощ на европейския спешен телефон 116 000, анонсира под глава „24 часа”. Телефонът ще заработи у нас по искане на Европейския съюз. Целта е на горещата линия да се предлага помощ на близките на деца, които най-вероятно са отвлечени. В бъдеще по улиците, в метрото, големите магазини и офиси ще бъдат сложени екрани и билбордове със снимки на изчезнали деца. 63 българчета в момента са в неизвестност и МВР ги търси у нас и в чужбина. Общо 30 000 души се издирват годишно, новите от началото на 2011 г. са 10 099.

Просветното министерство ще направи опит да създаде единна система за оценка на науката във вузовете и БАН, като идеята е това да става по единни правила от независими експерти, пише „Сега”. За целта подчинените на Сергей Игнатов са подготвили проект на правилник за оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации. Правилникът трябва да установи по съвременни световни критерии реалното състояние на научните изследвания у нас.

Темата за науката присъства и на страниците на „Класа”. В своя коментар председателят на БАН Никола Съботинов насочва вниманието върху финансовите затруднения, които академията има. „Вероятно ще ни бъде предложен същият бюджет като този, който имахме тази година - 59 млн. лева. Той стига само за изплащането на 70% от фонд „Работна заплата”. Това значи, че ще се наложи голяма част от учените да бъдат пуснати в неплатени отпуски или да бъдат освободени за известно време. Ако се приеме този бюджет, системата ще спре да функционира”, констатира Съботинов. В интервю за „Всеки ден” той уточнява, че за средната заплата в академията е 540 лв.

Според образователната новина на „Труд” просветното министерство ще въведе задължителен час в училище - свободно сърфиране в интернет. Идеята е всички да имат достъп до световната мрежа - и деца, чиито родители нямат пари да им купят компютри. Свободният час за интернет ще бъде различен от задължителното обучение по информатика.

„Хората си искат закона за конфискацията”, е заглавието над интервю в „Труд” с Маргарита Попова, министър на правосъдието и кандидат за вицепрезидент от ГЕРБ. Законът за гражданската конфискация бе отхвърлен още на първо четене в парламента. В отговор на въпроса какво трябва да се промени в него, за да бъде гласуван, Попова коментира: „Знаете ли какво се случва, когато обикаляме с Росен Плевнелиев страната? Хората са проследили внимателно дискусиите в парламента по създаване на този закон. Идват и ме питат: „Защо парламентът не прие закона за конфискацията? Ние искаме да видим тези, които са откраднали и са злоупотребили с доверието ни, тези, които ни ограбиха, да върнат всичко, което не е тяхно!” Възрастни хора с бастун в ръка дойдоха и казаха: „Моята пенсия щеше да е по-висока, ако тези, които окрадоха нас и държавата, върнат имуществото на държавата. И така можехме да получим по-високи пенсии”. Искам и за пореден път да кажа: новият закон не отнема имущество без съд, напротив - съд на три инстанции!”

Прокуратурата ще изпрати за начало 80 значими дела, който ще се разглеждат в Специализирания наказателен съд (СНС). Това съобщава в интервю за „Труд” новият председател на съда Георги Ушев. По думите му СНС трябва да заработи от 1 януари 2012 г., като в началото 10 съдии ще правораздават. В него ще се разглеждат престъпленията на организираните престъпни групи (ОПГ) по чл.321 и чл.321а от НПК, както и квалифицирани състави на престъпления против личността, собствеността, и правата на гражданите, длъжностни против данъчната и финансовата система, когато те са извършени по поръчение на ОПГ или в изпълнение на решение на ОПГ.   

Преди дни отново бе лансирана старата идея за правенето на списъци на лицата с повече от едно досъдебно производство. В интервю за „Сега” председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев коментира: „Списъкът или регистърът, или както и да се нарича, може да е полезна и необходима, но във всички случаи недостатъчна мярка. Най-обезпокоителното, което тези събития показват, е, че ние винаги вървим след събитията. Винаги съм призовавал всеки не да си гледа, а да си върши работата - всекидневно, методично”.

В петък, редица медии съобщиха, че Европейската комисия е стартирала наказателно дело срещу България във връзка със заменките на гори, извършени по време на мандата на предишното правителство, припомня „Пари”. Новината дойде от стенограма от последното заседание на Министерски съвет. Проблемът обаче е, че наказателно дело срещу България няма, а има само официално разследване по този казус, уточнява изданието.

Гурбетчии теглят евтини кредити за роднините си у нас, подчертава „Стандарт”. В Европа и САЩ лихвите са значително по-изгодни, отколкото в България. В Гърция например средното оскъпяване по ипотечен заем е около 4 на сто, докато у нас е 7,92%, сочи статистиката на БНБ. Разликата е още по-голяма при потребителските кредити. В Европа тяхната лихва е 5,7%, докато у нас е 12,96%.

Според водещата новина на „Сега” законността на десетки държавни такси за извършване на стопанска дейност ще се окаже под въпрос от 1 януари 2012 г. От тази дата всички такси, събирани от бизнеса за лицензи, разрешения, извършване на дейност, трябва да се определят по нова методика, която да гарантира, че сумите не надвишават разходите по предоставяне на услугата. Държавните институции обаче няма да успеят да приложат методиката навреме. Няма да е факт и обещаната забрана приходите от такси да не се харчат за бонуси на чиновниците.

Български компании започват да инвестират повече в машини и оборудване, което изисква по-малко служители, показва допитване на „Дневник”, цитирано на първа страница. Това означава, че съкратените в началото на кризата едва ли ще бъдат върнати на старите позиции и безработицата ще трябва да се намалява най-вече със създаване на нови фирми, производства и инвестиции на зелено.

С проектобюджета 2012 г. правителството се зарича да постигне много нисък дефицит под 1,5%, а недостигащите средства да бъдат набавени чрез издаване на държавни ценни книжа. Това разкриха депутати от опозицията, които многократно питаха какви бюджетни параметри залагат управляващите за догодина, пише „Сега”. По време на предстоящото извънредно заседание на депутатите тази седмица се очаква да бъдат подновени въпросите по бюджетната рамка.

Рамката на проектобюджета за 2012 г. трябва да бъде готова някъде в средата на месец октомври, допълва по темата „Класа”, позовавайки се на председателят на парламента Цецка Цачева. По думите й не само в Министерството на финансите, но и във всички ресорни министерства се работи активно.

Сериозно затягане на контрола над енергото планира Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, отбелязва под глава „Монитор”. По време на одитите, които ще извършва в енергийните фирми занапред, регулаторът ще следи стриктно дали те спазват законовите изисквания при образуването на цените на тока.

Служители на телекоми сключват договори за GSM-и на името на нищо неподозиращи хора, като крадат ЕГН-та и номера на лични карти, алармира „Телеграф”. Така на гърба на жертвите започват да се натрупват сметки, а самите служители отчитат по-голям брой сключени договори и взимат повече бонуси.

„Атака” пише на първа страница: „ГЕРБ се провали и трябва да си ходи. Атака иска оставката на кабинета и предсрочни избори”. Според изданието близо 3 млн. евро е спечелил кандидат-президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев на гърба на столичани след далавера с общински имоти. Още докато е бил крупен бизнесмен, Плевнелиев получил 20 дка общински терени на стойност 72 евро за кв.м, за да строи бизнеспарк в столичния кв. „Младост-4”. Земите му са дадени след заменки, но месеци по-късно той ги продава на друга фирма четири пъти по-скъпо - за 238 евро/кв.м. Разликата в цената надхвърля 3 млн. евро, подчертава всекидневникът.

„Свидетели сме на почти напълно компрометирана кампания, чрез която за пореден път българските политици демонстрираха дълбокото си пренебрежение към избирателите и нарастваща готовност за цинично използване на несигурността и техните страхове”, категорично заявява в интервю за „Новинар” Антоний Гълъбов, експерт в асоциация „Прозрачност без граници”. Според него две седмици преди изборния ден, сондажите отразяват по-скоро „фонови” нагласи, а не реална предизборна мобилизация сред избирателите. „Всъщност тази кампания не допринася с нищо за повишаването на гражданската компетентност на хората, най-малкото защото кампанията изцяло бе тласната към съизмерване на личностните качества на кандидати и пълно отсъствие на сериозен дебат за „наследството” на Първанов. Както и преди десет години, липсва ясно разбиране за това какво всъщност би трябвало да прави президентът в една парламентарна република”, посочва още Гълъбов.

„След разпадането на Европейския съюз, което не е далече, Русия вероятно ще посегне на старите си колонии в Европа - Румъния и България”, прогнозира в интервю за „24 часа” културологът Никола Георгиев. По думите му Русия върви по старите си политически образци - господство на една партия, разрешени, но слаби опозиционни партии, ликвидиране на по-смелите автори на протестни писания и разделяне на властта между Путин и Медведев. „Анатемата срещу книгите на Маркес и Набоков показва, че днес политическата и религиозната власт в Русия вървят ръка за ръка. Което не прави чест нито на едната, нито на другата”, констатира още Георгиев. (БТА)