Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: DarikNews.bg, архив
Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” - 03.10.2011
45354
Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” - 03.10.2011
  • Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” - 03.10.2011

„Държавата изтупа от праха стари идеи заради Катуница”, пише „Сега”. Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС), свикан от президента Георги Първанов, не начерта реални мерки и възможни решения след случая в Катуница. Няколкото часа приказки в президентството между председателя на парламента Цецка Цачева, премиера Бойко Борисов, министри и представителите на политическите партии доказаха, че само са претоплени стари идеи и много пъти заявявани и бързо забравяни намерения. Така от безпрецедентно свикания в предизборно време КСНС резултат едва ли ще има, той не предложи нищо, което да не прилича на празно обещание. Според „Атака” Консултативният съвет е замел проблема с циганизацията. „Пари” коментира: „И пак обещание за проверка на богатството”. Вместо да определи проблемите и да предложи решения КСНС за пореден път предложи проверки на незаконно забогателите. Без да обясни защо НАП и т. нар. комисия „Кушлев” не са свършили вече тази работа. За „24 часа” Тихомир Безлов се опитва да уточни: "Къде издишат трите мерки на съвета”. И сега държавата няма инструмент да направи ефикасна проверка на незаконно забогателите. Хората с повече от три висящи дела трябва да са в специален регистър. Идеята е да се чукне клавиш и да се появи досие - на този пет пъти са му повдигнали обвинение, три пъти са го осъдили, излежава присъда, пуснат е предсрочно и т.н. Сега обаче какво става? Няма обобщена информация. Не можеш да разбереш например кой на какво го е осъдил и кой по веригата го е скатал. Държавата действа чудовищно неефективно. А ако беше една нормална частна компания, тя за нула време щеше да направи информационна система като тази, с която държавата се мотае от 15 г., посочва пробойните анализът.

„1,9 млрд. лв. са инвестициите по програма „Регионално развитие”, цитира думите на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова „Класа”. Общата стойност на програмата за периода 2007-2013 г. е 3 млрд. евро. Строителният министър съобщи, че предстоят преговори за финансирането на магистрала „Хемус”, на които трябва да се обсъди и в кой еврокоридор да бъде включен аутобанът. „Имаме уверение, че през юни 2012 г. магистрала „Тракия” в участъка до петолъчката при Карнобат ще бъде пусната за движение”, каза Павлова.

Симеон Дянков е сигурен, че: „Дефицитът в бюджета на НОИ ще се компенсира от допълнителни приходи на Агенция „Митници”, пише „Пари”. Около 250 млн. лв. е дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване към август 2011 г.  Допълнителният дефицит в НОИ не може да се финансира от фискалния резерв, а ще се покрива от допълнителните приходи от други агенции, например агенция „Митници”, обясни Дянков. Въпреки тежката криза, пред която е изправена Европа и особено Гърция, България е единствената страна в Европейския съюз, която е увеличила пенсиите, отчете министърът, като обясни, че увеличението на вдовишките пенсии от 1 септември е знак за успешната социална политика на правителството.

„Безработицата в България - рекордно висока”, съобщава „Дневник”. Плавно, но постоянно нарастване до рекорд - така може да се опише движението на безработицата в страната ни. През август нивото й е достигнало 11.7% от икономически активното население, което е най-високото от началото на кризата, показват данните на статистическата служба на Европейския съюз (ЕС) Евростат. Най-големи съкращения има в строителството, търговията и преработващата промишленост. От числата се вижда, че пазарът на труда у нас продължава да се влошава, а единствено в Гърция безработните се увеличават с по-бързо темпо. Спрямо август 2010 г. в 16 страни от ЕС безработицата намалява, в 10 нараства, а единствено в Румъния няма промяна. Значителен спад има в Латвия и Литва, въпреки който обаче тя е много висока.

„Цигания в държавата”, анализира случилото се и случващото се в/около Катуница „Стандарт”. Може да сме българи, но живеем в циганска държава. Всичко, което се случва в последните десет дни, разтърсили България, е потвърждение за това. Катуница подпали общия ни катун, за да блесне пред очите ни, че 20 години живеем в огромна лъжа. Лъжа, че у нас няма етническо противопоставяне; лъжа, че има върховенство на закона; лъжа, че има справедливост и възмездие; лъжа, че младите не се интересуват от политика; лъжа, че народът не се вълнува от циганския проблем.

„Пишат калориите върху всеки етикет. Предупреждават за алергени в менюто на кръчмите", съобщава на първата си страница „Монитор”. Така потребителите вече ще виждат в таблици енергийната стойност на продукта. Увеличава се и размерът на буквите върху етикетите.

За „Новинар” политологът Румяна Коларова споделя оценката си за събитията в Катуница, съотнесени като рефлексия към предстоящите избори: „Безредиците правят вота по-непредвидим, прогнозите несигурни. Това ще удължи времето, през което социологическите агенции ще могат да манипулират избирателите. Много е важно, че всеки такъв капсулиран остатък от времената на соца е изключително взривоопасен. Липсата на реформи ще продължава да поражда размирици. Затова смятам, че ромите тепърва ще генерират напрежение и ще създават все по-тежки проблеми. Българските политици и социолози са неподготвени да оценят ефекта от такива събития”, убедена е г-жа Коларова.

„Волен отвя всички в анкета на „Стандарт”, отразява резултатите от проучване на сайта „Стандарт Нюз” в анкетата „Да изберем президент преди изборите” „Атака”. 38,38% от гласувалите искат следващият президент да се казва Волен Сидеров, показват резултатите от проучването. Кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев остава далеч назад със 17,41%. За Ивайло Калфин са гласували 10,15%. „Стана ли президент, ще накарам всички да уважават България. Само държавническите виждания на партия „Атака” ще върнат достойнството и единството на нацията ни”, каза лидерът на националистите на националния протестен митинг на партията под надслов „Циганската престъпност - опасност за държавата”.

„24 часа” на първа страница обяснява как МВР и прокуратурата не могат да подслушват търговците на гласове, нито да внедряват агент под прикритие за разкриването им. „За тези престъпления законът не го позволява”, предупреждава зам. главният прокурор Валери Първанов в интервю за изданието. До абсурда се стигнало след пропуск в НПК. Така дори снимките с джиесеми и апарати няма да се приемат за доказателство в съда. Приключена е проверката за сигналите и делата срещу Цар Киро. Тя показва, че магистратите не са опъвали чадър над него и фамилията му. Вестникът цитира кандидата за президент на левицата - Ивайло Калфин, който казва: „Плевнелиев само ще поднася ножиците на Борисов да реже ленти. Най-лошият сценарий е процесите в социалната сфера да станат неудържими и кризата да избие в разрушителна гражданска сила по улиците”.    

„Дума” на първа страница цитира питане на левия лидер Станишев. „Кой от ГЕРБ е разговарял с Кирил Рашков и това ли е причината да бездейства полицията?” Въпрос, на който председателят на НС на БСП Сергей Станишев настоя вчера да отговорят лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и председателят на предизборния им щаб Цветан Цветанов. „Досещаме се за договорки за изборите между ГЕРБ и Кирил Рашков”, отбеляза Станишев. Той допълни, че в продължение на седмица никой от правителството не дава отговор на важните въпроси около случилото се в Катуница и се прави опит да си „избършат” ръцете с полицаите. А според претендента Ивайло Калфин - краят на ГЕРБ наближава.

В отговор за „Труд” Красимир Велчев, председател на ПГ на ГЕРБ, казва: „Чадърът над Цар Киро е от хора на средно ниво. Темата на ежедневника разглежда проблема за броя на българите, които вземат амфетамини - той е нараснал вече два пъти. Между 15 и 34 години се приемат амфетамини два пъти повече от наши сънародници в сравнение с младите в останалите страни в Европа. По данни на Националния център по наркомании става въпрос за около 35 000 души. А употребата на синтетични наркотици в България през последните 10 г. се е увеличила над четири пъти. Не намалява и използването на канабис - през 2010 г. 170 000 българи са пушили марихуана, което е 2,7 на сто от населението. Нарастват и смъркащите кокаин - за миналата година те са около 35 000 души, или 0,7%.

„Тръгва конкурс за нов GSM оператор”, съобщава „Сега”. България е готова да даде четвърти лиценз за GSM оператор. Комисията за регулиране на съобщенията обяви на сайта си търг с тайно наддаване при начална цена за лиценза от 49,5 млн. лева. Кандидатите трябва да осигурят прилагане на технологията UMTS, позволяваща услуги от трето поколение - по-голяма скорост на мобилния интернет и видеоразговори. Наддаването ще се проведе на 7 декември. Това е втори опит за влизане на четвърти играч на този пазар, след като преди три години се яви само един кандидат и процедурата бе прекратена. От 1994 г. в България действа „Мобилтел”. Седем години по-късно тръгна „Глобул”, а след приватизацията на БТК през 2004 г. бе изградена трета мрежа - „Виваком”.

„Кредитирането почти замря, потиска и икономическия растеж”, е водещото заглавие на „Класа”. Потребителите бързат да изплащат заемите си и не желаят да рискуват с трупане на нови дългове. Големият проблем на икономиката е потиснатото потребление и нежеланието на хората, от една страна, да се обременят с кредит въпреки активността на банките, а от друга - да теглят от спестяванията си. Така изпълнителният директор на СиБанк Петър Андронов обясни в интервю за вестника слабия ръст на кредитирането у нас. Според данни на БНБ към края на август кредитите за домакинствата се свили с 0,4% до общо 18,98 млрд. лв., а за бизнеса са нараснали с над 6% до 32,41 млрд. лв.

Печалба от 439 млн. лв. има банковата система в края на август тази година, показват данните на БНБ за състоянието на сектора, публикувани от „Дневник”. Продължава спадът на финансовия резултат, който се наблюдава от началото на кризата у нас. През август той е 5.11% на годишна база. „Запазва се доверието в банковия сектор и отделните кредитни институции”, допълват от централната банка. Израз на това според институцията е продължаващият растеж на привлечените в системата средства. Към края на август те достигат 65,3 млрд. лв. (БТА)