Парите за пенсии за заплати на чиновниците през 2011 и 2012 г. ще останат на нивото си от тази година. Такава е бюджетната прогноза за 2011-2013 г., одобрена от кабинета вчера, съобщава „Сега". Кабинетът разчита на икономическо оживление до 2013 г. Бюджетът е сметнат при ръст на БВП в размер на 3,6% за 2011 г., 4,7% за 2012 г. и 4,9% за 2013 г. Инфлацията догодина се очаква да стигне 3,6%, а дефицитът в бюджета да не надвиши 2,5%.
„Полицаите бабаити трябва да бъдат наказвани строго", коментира „Сега". Отбелязва се, че инцидентът в Кърджали е най-скандалният резултат от вътрешнополицейската търпимост към безогледната агресия. Грешките напоследък зачестяват, защото вътре в МВР, а и за пред обществото тези груби гафове се замазват на принцина „Станалото, станало. Да вървим напред". Те са следствие от изцепките „понеже си абсолютен престъпник" и „говори, иначе много ще боли" - очевидно неща, с които МВР се гордее. А това е насърчаване на бабаитлъка, облечен във власт.
„БСП пита Цветанов: Държава на палките ли сме?", пише „Труд". Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговаря днес пред парламента за "побоя погрешка" на семейство в Кърджали. Работата тръгна от декларация на левицата по повод първата година от клетвата на кабинета „Борисов" пред Народното събрание. Социалистът Димчо Михалевски попита властта в каква държава живеем - „на правото или на палката" и какво значат за ГЕРБ правата на хората. Премиерът Бойко Борисов е разпоредил след проверка на работата на четиримата полицаи от Кърджали те да бъдат санкционирани тежко.
„Броят имотите на прокурорите", е водещо заглавие в „Труд". Освен пред Сметната палата прокурорите - над 1700 в страната, ще отчитат доходи и имоти и в специален ведомствен регистър, за да е ясно по всяко време кой обвинител какви благини е натрупал. Ако някой е излъгал, ще отговаря дисциплинарно. Това е една от 58-те мерки на кабинета в отговор на последния доклад на Брюксел, гласувани вчера. Предложението е на прокуратурата. Промени в Закона за МВР, в съдебния и търговския закон, предвиждат още мерките. Вчера кабинетът създаде Център за превенция на организираната престъпност и корупцията към МС.
„1,5 млн. работещи издържат цяла България", е озаглавено интервюто в „Труд" с д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС и член на Комисията по здравеопазване в парламента. Според него очакванията за бързи реформи не се оправдават. Защото това е сложна система и се изисква цялостен поглед. Изисква се цялостна визия какво да се направи. Трябваше да се започне от ревизирането, за да се подготви Национална здравна стратегия. А това не се случи, отчита Адемов. На този етап никой не знае дали се работи по старата здравна стратегия, или по някаква нова. Точно защото не се знае какво ще се случи във времето, нещата не вървят. Адемов посочва, че българите, които редовно дават вноските си и чрез своите данъци и осигуровки поддържат здравноосигурителния статус на всички останали, са около 1,5 млн. души.
„Искат юзди за бюджетния дефицит в конституцията", отбелязва „Труд". Система от правила за бюджетна дисциплина, налагащи „фискален борд", да се запишат в конституцията. По този начин да се забрани натрупването на бюджетни дефицити, освен при природни бедствия, искат икономисти, обединени в организацията „Макро Уоч". Ако съществува такава норма, ще е трудно политиците да „развързват кесията" и да застрашават макроикономическата стабилност. Фискалният борд трябва да съдържа правила, които да обхващат фазата на съставяне на бюджета, как се правят икономическите прогнози, а също и как се води отчетността, обясни Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество". От началото на годината прогнозите за бюджетния дефицит за 2010 г. постоянно растат. Според актуализацията на бюджета той е близо 4%.
„Труд" коментира, че българинът е най-беден според европейските стандарти. Посочва се, че експертите на финансовото министерство дори не допускат в следващите три години да постигнем бюджетен баланс. В сметките на правителството е записано, че дефицитът ще съпровожда целия управленски мандат на ГЕРБ. Въпросът е дали дупката в хазната ще остане в планираните рамки, или кабинетът отново ще се изненада от допълнителни разходи. В случай обаче, че се реализират по-предпазливите макроикономически допускания на рейтинговата агенция „Стандарт енд пуърс", през 2012 г. ще бъде достигнато ниво на БВП от 5535 долара на човек от населението. По този показател България остава на последно място по благосъстояние в ЕС и твърде далече от средния стандарт за ЕС - 9783 долара на човек.
„Каним Гърция за АЕЦ „Белене", съобщава „Труд". Българо-гръцките взаимоотношения не трябва да бъдат характеризирани само от бъдещето на проекта за петролопровода Бургас-Александруполис и ще останат положителни независимо от развитието му. Това увери вчера премиерът на южната ни съседка Георгиос Папандреу на брифинг с домакина си Бойко Борисов. Гръцкото и българското правителство проведоха в София първото си съвместно заседание и подписаха 13 документа. С декларация между двамата премиери бе създаден Съвет за сътрудничество на високо ниво. "Атака" акцентира, че и след срещата между двамата премиери България остава категорично на позицията си, че страната ни няма нужда от петролопровода Бургас-Александруполис.
„Преките преговори са прекият път към мира в Близкия Изток", казва в интервю за „Труд" д-р Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България. На въпрос може ли България да помогне като посредник между Израел и Палестина, той отговаря: „Политиката на премиера Борисов и на външния министър Младенов в Близкия Изток е видима и активна. Тази инерция трябва да се използва. Да бъдем посредник с главно „п" е доста амбициозно. Но да помогнем можем доста, и то по различни линии. По линия на ОССЕ: Още през 2004 г. българското председателство инициира първия контакт на ОССЕ с палестинците. По линия на ЕС: Именно българският комисар Кристалина Георгиева е упълномощена да доставя хуманитарни помощи. По линия на НАТО: Именно НАТО трябва да гарантира бъдещия мир между Израел и Палестина, и в Близкия Изток изобщо", отбелязва Паси.
„24 часа" публикува интервю с Ана Караиванова, която оглавява Инспектората към Висшия съдебен съвет от създаването му през 2008 г. По думите й в доклада на Еврокомисията има не особено оптимистичен нюанс. Последното изречение - „Догодина пак", според Караиванова означава - не сте съвсем пълноценни. Тя посочва, че от контактите с европейските съдебни инспектори са установили, че работим по едни и същи проблеми и по еднакъв начин. Затова имат самочувствието, че могат да работят по евростандартите. „Ако погледнем егоистично, за Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) е по-добре този механизъм за наблюдение да съществува. Защото имаме помощта и подкрепата на външните експерти и Европейската комисия. Те застават зад нас и настояват ВСС да взема предвид резултатите от проверките ни при кадруването. Навън сме харесвани, вътре срещаме съпротива", казва Караиванова.
„По-кротко с оптимизма за бюджета догодина", е анализът в „24 часа" на Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч". Според него прави впечатление, че дефицитите за следващите години се базират на изключително оптимистична прогноза за ръст в икономиката. Как ще се постигне растеж на БВП от над 4% през 2012 и 2013 г., сравним с този през 2002 и 2003, при положение, че например банковите кредити тогава растяха с над 40% на година, а преките чужди инвестиции - между 30 и 50%? Очаква ли правителството подобни темпове - не че са невъзможни - но на базата на какви реформи и политики? Ако нещата не се развият толкова добре, съвсем реално е България да изпадне трайно в състояние на свръхдефицит. Тогава не просто се отказваме от членство в еврозоната, но и ще понасяме сериозни санкции от ЕК, предупреждава Богданов.
„Бясна скорост и малко мистика", коментира „Пари" тригодишната рамка за развитието на икономиката за периода 2010-2013 г. От нея става ясно, че България ще излезе по-бързо от кризата от ЕС и еврозоната. Въпросът е на какво ще се дължи този растеж. Откъде точно ще дойде той, при условие че инвестициите рязко падат, а потреблението се свива. Не е лошо финансовият министър да е поне малко оптимист, но не трябва да прекалява. Така тотално се изкривява цялата рамка на икономиката.
„Задава се втора вълна на кризата", прогнозира в интервю за „Стандарт" Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара. По думите му нещата са много тежки, малкият бизнес е на ръба на съществуването си, а това е пряко свързано с политиката за нови работни места. Сериозни индикатори за тези процеси са намалението на потреблението и темпът на увеличаване на лошите кредити. Те официално достигнаха 15%, но ако добавим проблемните и преструктурираните, реалният процент достига около 30 на сто. Банковата система е вече в нелеко състояние. Обезпеченията по тези договори не са ликвидни или ликвидността им е далеч под стойността на отпуснатите средства. Трябва да се вземат бързи мерки, за да не направим обратния на европейските държави процес - от икономическа за влезем във финансова криза. Това пък ще бъде последвано от нова икономическа криза.
„Влагаме 36 млн. лева в модернизация на мрежата", научаваме от интервю в „Монитор" с Красимир Първанов, изпълнителен директор на НЕК. Той посочва, че новият мениджмънт на компанията е установил, че НЕК няма стратегия, с която да бъдат задоволени огромните необходимости, свързани с присъединяването на вятърните електроцентрали в региона на Североизточна България и завишеното потребление на електроенергия там, където са най-големите ни курорти. „За краткото време, в което управляваме компанията, изготвихме програма, с която да покрием тези необходимости. В момента започваме рехабилитация точно на тази мрежа с нов тип свръхпроводими проводници, които до момента не са влагани в мрежата на България. В Европа те са доказали своите качества. С тях ще увеличим два пъти капацитета", обяснява Първанов.
